О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр. София, 14.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1076 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. и Т. П. Д. против решение №155/16.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 234/2011 г. от Окръжен съд – Ловеч.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, както по същество, така и относно наличието на основания за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивният съд се е произнесъл по извършването на делба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Съдът е прел, че имотът е реално неподеляем и е постановил извършването на делбата да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан. В тази част, спорът не е бил предмет на въззивното производство, като предмет на това производство са били претенцията по сметка за присъждане на обезщетение за ползуване на съсобствения имот, както и претенцията на касаторите в настоящото производство с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН. По тези искове, съдът е приел, че претенцията за присъждане на обезщетението с правно основание чл.59 от ЗЗД е основателна до размер на по 1900 лева за всеки един от ответниците, доколкото е било установено от събраните по делото доказателства, че те са ползували съсобствения апартамент за исковия период – от деня на получаването на наториалната покана за заплащане на обезщетение, до м.януари 2011 г.
По претенцията на Д. П. Д. и Т. П. Д. с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН, съдът е приел същата за неоснователна, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин влагането на сумата, получена от майката на ищците по тази претенция, от продажбата на неин наследствен имот в [населено място], в строителството на процесния апартамент и то от името на ищците по тази претенция, доколкото към този момент тяхната майка е била жива. Съдът е приел за недоказани и твърденията на ищците по иска с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН, че същите са давали свои лични и заемни средства за изграждането на процесното жилище, доколкото по делото са събрани противоречиви свидетелски показания за установяването на тези факти.
В изложението към касационната жалба относно наличието на основанията за допустимост на касационното производство се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е то значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочения въпрос е, „дали дарени средства от бъдещ наследник, за придобиване на имущество от наследодателя е личен принос по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН и как и кой следва да докаже, че наследникът е възнаграден”. На първо място, правният въпрос следва да е относим към спора, т.е. произнасянето по него да е обусловило крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск. В случая, съдът не е отрекъл възможността чрез предоставени средства от бъдещ наследник да се увеличи наследството, както и това да се тълкува като личен принос, по смисъла на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, поради което така поставен, правният въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК. Освен изложеното, не отговаря на истината твърдението на касаторите, че по този въпрос липсата на практика по този въпрос, доколкото по приложението на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика, отразена и в задължителна такава – ППВС и ТР на ОСГК на ВС. Останалите доводи в изложението на касаторите касаят спора по същество и по основателността на касационната жалба, доколкото се интерпретират доказателствата, събрани по делото и се твърди, че решението е неправилно поради своята необоснованост и постановено при нарушения на процесуалните правила. Доколко тези основания са налице следва да се прецени едва при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като необосноваността на съдебното решение и съществените процесуални нарушения не са сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а са основания за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. преценката относно тяхното наличие не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК. Това производство има за цел селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност, по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, като необосноваността и неправилността на решението не са сред тях.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155/16.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 234/2011 г. от Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.