О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
гр. София, 14.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 856 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Х. против решение №86/30.06.2011 година, постановено по гр.д.№ 57/2011 година от Окръжен съд – Търговище.
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество на спора.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по предявения пред Районен съд – Търговище иск е делбено, във фазата по допускането на делбата. Предмет на делбата между наследниците на Б. В. и И. В. са били земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в полза наследодателката И. В. и на наследниците на Б. В.. Въззивният съд е приел, че делбата следва да се допусне върху посочените имоти, при квоти за И. Р. и Р. И. – наследници на дъщерята на наследодателите – по ? ид.ч. и за П. Б. Х. – син на наследодателите – ? ид.ч. Във връзка с направеното от П. Х. възражение за придобиването на част от имотите, останали в наследството от неговата майка и възстановени на нея с решения на поземлени комисии, на основание давностно владение, началото на което същия е придобил въз основа на предварителен договор за продажба на същите земи, сключен с И. В. през 1992 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на сънаследника П. В., като е приел, че предварителния договор за продажба е действителен и би могло от правна гледна точка да бъде доказателство за начало на владение, въз основа на което да се придобие правото на собственост, но не се е установило по делото изтичането на давностния срок, доколкото правото на собственост е възстановено за различните имоти в различно време и по различен ред /в реални граници само за част от имотите/, но при всички имоти то е след датата на сключването на предварителния договор.Съдът е приел, че липсват доказателства, установяващи фактическата власт на П. Х. върху всичи имоти, предмет на предварителния договор, както и манифестирането на намерението да държи имотите за семе си, по отношение на останалите сънаследници, като въз основа на тази свои изводи е приел за неосъществен фактическия състав на владението по чл.79, ал.1 от ЗС, за придобиването на правото на собственост върху недвижимите имоти, останали в наследството от И. В.. Съдът е приел, че имотите са съсобствени между наследниците на Б. В. и И. В. и е допуснал делбата при посочените по-горе квоти.
В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК и да е основание за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, с оглед задължителните указания на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК. В изложението се твърди единствено, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно – основания за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. наличието на тези основания се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но не са основания за допустимост на касационното обжалване. Въпреки гореизложеното, за пълнота следва да се отбележи, че цитираното, но непредставено решение №455/2004 г., постановено по гр.д.№ 735/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. е неотносимо към настоящия случай, доколкото с него е прието, че предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху невъзстановени към момента на сключването земеделски земи е действителен, докато решаващите мотиви на въззивния съд в настоящия случай касаят не действителността на предварителния договор, а същия е преценяван единствено доколко въз основа на него страната е придобила владението върху имотите, във връзка с осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, като способ за придобиване на правото на собственост.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86/30.06.2011 година, постановено по гр.д.№ 57/2011 година от Окръжен съд – Търговище.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.