О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
гр. София, 15.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 930 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., К. Г. К., А. Г. М., Н. А. Б., М. А. Б., Т. С. М., Л. С. М., Ю. С. С., Н. И. М., П. Н. Л., А. Н. Л., И. С. М., М. Т. Л., Т. К. Л. и Н. К. Л. решение №79 от 21.04.2010 година, постановено по гр.д.№113/2010 година от Окръжен съд – Смолян.
Ответникът по касационната жалба е подал в срока по чл.287, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до разглеждане на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
С решението си, въззивния съд е отменил решението на районен съд, с което са уважени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и е постановил ново по съществото на спора, с което е отхвърлил предявените искове, като неоснователни. Съдът е приел, че по отношение на спорния между страните недвижим имот е постановено решение на поземлена комисия, като собствеността върху него е възстановена в полза на ищците по делото. Доколкото правото на собственост е оспорено от ответника, както и предвид неговите твърдения, че не са били налице предпоставките за възстановяване в реални граничи на собствеността върху имота, съдът е провел косвен съдебен контрол на акта, с който е възстановена в стари реални граници собствеността върху имота, в полза на ищците. Съдът е приел от фактическа страна, че в имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването в стари реални граници на собствеността, тъй като е застроен с дървени, двуетажни и обзаведени бунгала, с изпълнени В. и ел. инсталации, като в съответствие с частичен генерален план, около постройките са направени паркови алеи и стълби с настилка от каменни плочи. Приел е, че имотът е загубил качеството на земеделска земя, тъй като със заповед на заместник – председател на ОНС – Смолян от 1982 година, имотът е отреден за творческа база на КИИП”Г.” София, чиито правоприемник е ответникът по делото. Въз основа на фактите по делото, съдът е приел, че доколкото в разпоредбата на 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се въвежда ограничение за възстановяване правото на собственост в реални граници при извършено строителство и осъществено мероприятие, то за ищците по делото не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността им в реални граници. Доколкото не е установил наличието на първата предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗС – ищецът да е собственик на спорния имот, то съдът е счел иска за неоснователен. На това основание – липсата на правата на собственик, съдът е отхвърлил и предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, както и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, доколкото и при тях, основна и първа предпоставка за основателност е, ищецът да е носител на правото на собственост.
В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК, жалбоподателите твърдят, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, при наличието на предвидените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
По твърденията за произнасяне на въззивния съд по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, съдът приема, че такова не е налице, доколкото позоваването на това основание е обосновано с посочването на съдебни решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като задължителната съдебна практика, с оглед тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл,твърденията на жалбоподателите в тази насока следва да се квалифицират като позоваване на противоречиво разрешаване от съдилищата по посочения правен въпрос – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В посоченото и представено съдебно решение №122/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по гр.д.№ 5995/2007 г. е прието, че наличието само на две бунгала и един изоставен изкоп не може да се определи като мероприятие по смисъла на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, за да се откаже реално възстановяване на имота. Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд по настоящото дело е различна от описаната по-горе в посоченото решение на ВКС, въз основа на която по това дело касационния съд е направил горния извод. В настоящия случай въззивния съд е възприел от фактическа страна, че в имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването в стари реални граници на собствеността, тъй като е застроен с пет броя дървени, двуетажни и обзаведени бунгала, с изпълнени В. и ел. инсталации, като в съответствие с частичен генерален план, около постройките са направени паркови алеи и стълби с настилка от каменни плочи. Липсата на идентичност на фактическата обстановка между двете дела води до извод и до липса на противоречие в правните изводи, направени по цитираното дела на ВКС и тези на въззивния съд по настоящото дело. Следва да се отбележи, че фактите по делото и фактическата обстановка по спора, възприета от въззивния съд в обжалваното с касационната жалба решение, не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото необосноваността не е сред основанията за допускане на касационното обжалване, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а е основание за преценка на правилността на съдебния акт, но едва след допускане на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.281 от ГПК, където като касационно основание е посочена и необосноваността на съдебния акт.
С цитираното решение №1992/2002 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по гр.д.№317/2001 г. не се дава тълкуване на нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ в смисъла, който влагат жалбоподателите, че мероприятията, осъществени в имот, като пречка за възстановяване на собствеността в реални граници следва да са мероприятия на държавата и само за задоволяване на важни държавни нужди, на държавата и общините. Напротив, в посоченото решение касационния съд е приел по конкретния спор, че и реализирането на мероприятие, изразяващо се в комплекс от строителни дейности по изграждане на почивна база за нуждите на ученици от съответното населено място също представлява реализиране на мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и препятства възстановяването на правото на собственост в реални граници.
Твърди се, че по отношение на приложението на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е налице противоречие с възприетото от въззивния съд и възприетото от ВКС в решение №410/2000 г. по гр.д.№1504/1999 г. ,ІV г.о. Твърди се, че в посоченото решение касационния съд е възприел становище, че земята, върху който не може да се възстанови собствеността в реални граници следва задължително да е държавна собственост. На първо място, такова изискване в закона няма, а на следващо, в посоченото решение липсват подобни изводи на касационния съд, поради което позоваването на подобно противоречие с изводите на въззивния съд относно приложението на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ липсва.
Твърди се от жалбоподателите, че е налице противоречиво произнасяне на съдилищата по правния въпрос относно законосъобразността на одобряването на ген.план по реда на чл.75 и сл. от ППЗТСУ /отм./. Сочи се като противоречие с възприетото от въззивния съд по действителността на извършеното одобряване, с това, дадено с влязло в сила решение №808/27.12.1995 г. по гр.д.№762/1995 г. на Районен съд – Смолян. Съдът не е обсъждал законосъобразността на извършеното одобряване, поради което липсва произнасяне от въззивния съд по правния въпрос. Съдът се е ограничил с фактическия извод, че такова одобряване е налице. Фактическите изводи на съда относно възприетото от него по отношение на фактическата обстановка не подлежи на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК, по съображенията, изложени по горе относно обхвата на проверката по допустимостта на касационната жалба и разпоредбата на чл.280 от ГПК. На следващо място, произнасянето по правния въпрос следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, т.е да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая, основния и решаващ извод на съда за неоснователност на предявените искове е извода му за реализиране на мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, препятстващо възстановяването на собствеността в реални граници. Така поставения правен въпрос е неотносим към спора, доколкото не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените обективно съединени искове. В този смисъл относно кой е правния въпрос, който следва да бъде поставян и обсъждан в производството по чл.288 от ГПК, е тълкуването на ВКС, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По доводите на жалбоподателите, за наличие на касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаещи точното прилагане на закона във връзка с ранното преклудиране на процесуалното право на ответника да прави възражения, съдът счита че същите са неотносими към настоящия спор. Въззивния съд не е разрешил спора за собственост между страните, в смисъл, със сила на пресъдено нещо да е установил принадлежността на правото на собственост на ответника по отношение на ищците, като е отрекъл с решаващите си мотиви единствено правото на собственост на ищците по делото. Същия не се е произнесъл и по възражението /действително направено несвоевременно/ за придобиване на правото на собственост от ответника по силата на давностно владение. Процесуалноправните въпрос, поставени от жалбоподателите не са обусловили решаващите изводи на съда относно неоснователността на претенциите на ищците, поради което същите са неотносими към спора.
По изложените съображения, не са налице основанията, сочени от жалбоподателите за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. С оглед този изход, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за това производство, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в размер на 3 580 лева, представляващи заплатено от [фирма] адвокатско възнаграждение по представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 21.06.2010 година.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 21.04.2010 година, постановено по гр.д.№113/2010 година от Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА С. Г. М., К. Г. К., А. Г. М., Н. А. Б., М. А. Б., Т. С. М., Л. С. М., Ю. С. С., Н. И. М., П. Н. Л., А. Н. Л., И. С. М., М. Т. Л., Т. К. Л. и Н. К. Л. всички със съдебен адрес[населено място], бул.”Б.” №7, ет.2, адв.С. М. да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица] съдебен адрес[населено място], [улица], ет.3 адвокати Б. К. и З. С., сумата 3 580 лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.