О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 01.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1308 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Г. против решение от 29.10.2012 година, постановено по гр.д.№ 8662/2012 г. от ІІІ”б” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва както по същество, така и относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения установителен иск, с направено искане за признаване за установено, че учреденото в полза на ответника по делото право на ползуване върху недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], е погасено, на основание чл.59, ал.3 от ЗС, съдът е приел същия за неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, са прехвърлили правото на собственост върху притежавания от тях недвижим имот в [населено място] на своята дъщеря, като са си запазили правото на ползуване. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение, като със същото, ползуването на семейното жилище – същия недвижим имот, върху който е учредено правото на ползуван, е предоставено на ищцата по делото, на която са предоставени за упражняване и родителските права по отношение на малолетната дъщеря на страните. С решението, ответникът по делото е осъден да напусне семейното жилище, след влизане в сила на решението. Съдът е приел, че липсата на правна възможност да се упражни правото на ползуване за периода, посочен в исковата молба – до 19.09.2006 г., поради влязлото в сила съдебно решение, с което ответникът е лишен от възможността да ползува жилището, води до извод, че ответникът не е могъл да ползува жилището и да упражни своето вещно право на ползуване, е в изпълнение на съдебно решение и не може да доведе до погасяване на правото на ползуване, на заявеното правно основание по чл.59, ал.3 от ЗС.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал., т.1-3 от ГПК, който въпрос да е разрешен при наличието на предпоставките, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване. Изложението представлява по същество оплакване от неправилен, според касатора, съдебен акт, като се обсъждат доказателствата по делото и се правят правни изводи, които според касатора подкрепят неговата теза относно основателността на предявения иск и необосноваността на решението. Неправилността, както и необосноваността не са сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК и които могат до доведат касационния съд до извод за допустимост на касационното обжалване. Неправилността и необосноваността са касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. тяхното наличие следва да се прецени при разглеждане на касационното жалба по същество, но едва след като са налице основания за допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Правни въпроси, които да са разрешени при наличието на кое да е от основанията по чл.280 от ГПК не се сочат. Представените съдебни решения не са свързват с посочен правен въпрос, а се прилагат като приложение към изложението, което само по себе си не води до наличие на основание по допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочени от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2012 година, постановено по гр.д.№ 8662/2012 г. от ІІІ”б” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.