О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 22.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 489 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Ф. и М. Л. Ф. против решение № 113/05.03.2012 г. постановено по гр.д.№ 168/2012 г. от Окръжен съд – Русе.
Ответниците по касационната жалба я оспорват.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството пред въззивния съд е делбено, във фазата по извършването на делбата. За да постанови извършване на делбата по реда на чл.348 от ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан, състава на въззивния съд е приел, че съсобствеността е т.н. „смесена”, т.е. е възникнала освен чрез наследяване и от правна сделка. Този свой извод, въззивният съд е направил въз основа на безспорното между страните обстоятелства, че ищците по исковата молба притежават 1/6 ид.ч. от делбния имот въз основа на договор, с който А. И. А. и А. Ф. А. са прехвърлили собствеността върху дзелбения имот на А. А. Ф. и М. Л. Ф. срещу задължението напоследните за издръжка и гледане. След смъртта на А. И. А., договорът за издръжка и гледане е развален по искове на А. А. до размер на 4/6 ид.ч. от собствеността върху делбения имот и по иск на Б. Ф. до размер на 1/6 ид.ч. Съсобствеността върху имота, видно от влязлото в сила решение по допускането на делбата, е възникнала въз основа и на правна сделка, доколкото ищците А. А. Ф. и М. Л. Ф. притежават останалата 1/6 ид.ч. от имота в режим на СИО именно въз основа на договора за продажба на имот, срещу здължение за издръжка и гледане, като освен горепосоченото, М. Ф. не е от кръга наследници по закон на А. А..
По претенцията за подобрения в делбения имот, съдът е приел, че правата на подобрителите следва да се уредят съобразно правилата на чл.74 от ЗС, тъй като договорът за прехвърляне на собственост върху недвижимия имот е развален по вина на подобрителите и те нямат качеството на добросъвестни подобрители и правилото на чл.72 от ЗС е неприложимо в настоящия случай. В тази връзка съдът е приел, че на подобрителтите се дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за извършените подобрения и увеличената стойност на имота.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се произнесъл по правни въпроси, разрешени от съда при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
По отношение на произнасянето на съда по извършването на делбата не се сочи конкретен правен въпрос, а се твърди, че касаторите към момента на откриването на наследството са живяли в делбения имот и не притежават собствено жилище, като според касаторите тези фактически твърдения са достатъчни, за да се приеме наличието на основание за допустимост на касационното обжалване. С ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване на предпоставките за поставяне в дял на недвижим имот при наличие на т.н. „смесена” съсобственост и единствения възможен способ за извършването на делбата в този случай – чрез изнасянето на имота на публична продан. Въззивния съд е дал разрешение на този правен въпрос в съответствие със задължителната практика по този правен въпрос, поради което не е налице касационно основание по чл.280, ал.1, в хипотезите и на т.1-3 от ГПК.
По втория правен въпрос, относно добросъвестността на касаторите, като подобрители в имота до развалянето на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, се твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №6/74 г., без да се сочи в каква насока е това противоречие, като оплакванията на касаторите са по съществото на спора, а следва да се подчертае, че решаващите мотиви в тази насока на съда са, че договора е развален по вина на подобрителите, и в тази връзка те не могат да се ползуват от права по чл.72 от ЗС на добросъвестните владелци, което разрешение е изцяло с разрешението, дадено с цитираното ППВС №6/1974 г. – т.ІV.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, като същото не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят и направените разноски в касационното производство по чл.288 от ГПК, в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 00112751/20.04.2012 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/05.03.2012 г. постановено по гр.д.№ 168/2012 г. от Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА А. А. Ф. и М. Л. Ф. със съдебен адрес [населено място], [улица] адв. М.Р. да заплатят на А. Ф. А. и Б. А. Ф. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Ек. З. сумата 300 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.