ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 351
гр. София, 07.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 375 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ж. и И. С. И. против решение №327/10.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 898/2010 г. от Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба С. Н. С. оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден в срока по чл.287 , ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията към датата на подаване на касационната жалба.
За да достигне до крайния извод за неоснователност на предявения иск за собственост. Съдът е приел, че страните по спора са съсобственици на спорния имот, като довода на ищците, че са придобили и частта на другия съсобственик, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, е счел за неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че ищците са владели за себе си идеалната част от съсобствеността на ответника, като са манифестирали пред съсобственика своето намерение да своят вещта, отблъсквайки неговото владение.
В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на кое да е от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Не се сочи и в която от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК според жалбоподателя следва да се допусне касационното обжалване. Касаторите са се ограничили да посочат , че „спорът по настоящия казус и правилното му решаване са от изключително житейско значение”, тъй като придобиването на правото на собственост по давност има „огромно практическо значение в нашата съвременност” и произнасянето на ВКС „ще обогати съдебната практика относно начина и механизма на придобиване на имота по давност”. В останалата част, изложението касае факти по делото и неправилното, според касаторите, съдебно решение. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е обусловил крайните му изводи относно основателността на предявения иск. Липсата на правен въпрос и твърдения наличието на предпоставка на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, като в тази насока са и задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. от ОСГТК, по приложението на разпоредбата на чл.280 във вр. с чл.288 от ГПК. Следва да се посочи също така, че по приложението на института на придобивната давност е налице богата и единна съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, като касаторите не сочат в каква насока следва да се промени тя и какво налага тази промяна.
Предвид изложеното, не са налице сочени от касаторите предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №327/10.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 898/2010 г. от Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Е. И. Ж. и И. С. И. и двамата от[населено място], [улица] да заплатят на С. Н. С. със съдебен адрес[населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.