О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 10.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1466 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. „П.”[населено място], общ.П., Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Т. В.”, М. Т. Х. и К. Х. О. против решение №2/06.08.2010 г., постановено по гр.д.№685/2009 г., от Окръжен съд – Благоевград.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Страните не са взели становище по касационната жалба на противната страна.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че ищците са доказали своето право на собственост върху спорния имот, представляващ дворно място, ведно с постройката в него, като е осъдил ответната кооперация и ответникът едноличен търговец да предадат владението на имота на ищците. За да отрече претенцията на ответника К. „П.”[населено място], общ.П., че е собственик на имота, съдът е приел, че липсват данни за правоприемство между Р.”С.”[населено място] и ответникът К. „П.”[населено място], общ.П., като в тази насока е приел за недоказано твърдението, че построеното от Р.”С.” е собственост на ответната кооперация. С оглед фактите по делото, възприети от съда, за недоказано е прието и твърдението на К. „П.”[населено място], общ.П. за придобиване на собствеността върху постройката и на оригинерно основание – придобивна давност. Като недоказана е отхвърлена и претенцията на ищците по делото за заплащане на обезщетение за ползуването на дворното място от ответниците, като съдът в тази насока е приел, че липсват доказателства кой от ответниците, за какъв период от време и дали изобщо е ползувал дворното място.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване, касаторите К. „П.”[населено място], общ.П. и Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Т. В.” твърдят, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Поставя се процесуален въпрос, който според касаторите е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – т.19 от ТР №1/2000 г. Сочения въпрос е дължи ли въззивния съд произнасяне по изрично заявените от страните оспорвания по основанията на правата им в мотивите си, които съгласно соченото тълкувателно решение отразяват решаващата му самостоятелна дейност. Въпросът е поставен дотолкова, доколкото в съдебно заседание, проведено на 01.04.2005 г., ответникът е заявил, че оспорва изцяло исковата молба, като е направил възражение, изключващо претендираното от ищеца право на собственост, докато въззивния съд е приел в мотивите си, че „не се спори между страните, че ищците са собственици на 1070/1500 ид.ч. от процесния УПИ…” . Налице е противоречие с възприетото от въззивния съд по така поставения процесуален въпрос и задължителната съдебна практика, отразена с т.19 от ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Това противоречиво разрешаване на процесуалния въпрос е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В изложението на касаторите М. Т. Х. и К. Х. О. липсва поставен правен въпрос. Интерпретират се фактите по делото и се цели преразглеждане на спора по същество, което е недопустимо в производството по чл.288 от ГПК, по съображенията, изложени по-горе. При всички случаи, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, която според него е разрешен от въззивния съд при наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, като в този смисъл са и задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба на тези жалбоподатели не следва да с допуска до касационно обжалване.
На жалбоподателите К. „П.”[населено място], общ.П. и Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Т. В.”, следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС, в размер на по 50 лева, всеки един от тях.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2/06.08.2010 г., постановено по гр.д.№685/2009 г., от Окръжен съд – Благоевград, по касационната жалба на Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Т. В.” и К. „П.”[населено място], общ.П..
Указва на К. „П.”[населено място], общ.П. и Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Т. В.”, да внесат държавна такса по сметката на ВКС, в размер на по 50 лева, всеки един от тях.
Насрочва делото за ……………………………., за която дата да се призоват страните.
Председател:
Членове: 1. 2.