О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
гр. София, 27.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 761 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Д. против решение от 08.04.2011 година, постановено по гр.д.№ 9123/2010 година от Софийски градски съд, ІІ”д” състав.
Ответникът по касационната жалба, НПК н. С. н. с. в Б., чрез своя процесуален представител адв. Л. Т., оспорва допустимостта на касационното обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Прави и евентуално възражение за недопустимост на касационното обжалване, доколкото съдът е съобразил своето решение със задължителна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос.
Въпреки липсата на удостоверението за данъчна оценка, приложено към първоинстанционното дело, съдът, след служебно изискване на удостоверение за данъчна оценка към момента на предявяването на иска приема, че касационното обжалване е допустимо, предвид цена на иска над 5000 лева, доколкото данъчната оценка на имота е 5 796,90 лева, която сума, с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е и цена на предявения иск за собственост.
За да отхвърли предявения отрицателен иск за собственост, въззивния съд е приел, че ответната кооперация е придобила на основание чл.2, ал.3/отм./ от ЗОС правото на собственост върху построения от кооперацията павилион и върху прилежащия му терен, в отклонение от общата разпоредба на чл.92 от ЗС, която отдава значение единствено на факта на построяването на постройката с кооперативни средства, без да поставя изискване за законността й. П. на вещта не е в състояние да се отрази на придобитото вече по силата на закона право на собственост върху терена, поради което построения в терена нов павилион, по силата на приращението и на основание чл.92 от ЗС, кооперацията е станала негов собственик. Като е признал правото на собственост върху построения на мястото на разрушения стар павилион, въззивният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи материалноправен въпрос, разрешаван според касатора противоречиво от съдилищата – основание за допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочения материалноправен въпрос е относно приложимостта на разпоредбата на чл.2, ал.3 /отмз./ от ЗОС в хипотезата на незаконна постройка и такава, имаща временен статут. Съдът, с обжалваното въззивно решение е дал разрешение на поставения материалноправен въпрос, като е приел, че кооперация е придобила на основание чл.2, ал.3/отм./ от ЗОС правото на собственост върху построения от кооперацията павилион и върху прилежащия му терен, в отклонение от общата разпоредба на чл.92 от ЗС, като е отдал значение единствено на факта на построяването на постройката с кооперативни средства, без да поставя изискване за законността й и да отдава правно значение на този факт. Представени са решения на СРС и СГС, с които е дадено различно разрешение на така поставения материалноправен въпрос. Ответникът по жалбата обаче твърди, че е налице практика на ВКС, с която се възприема становище по материалноправния въпрос, с което е съобразено и разрешението на въззивния съд по този въпрос, поради което не са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване. В позоваването си на тази съдебни решения, ответникът сочи и решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, което, съгласно тълкуването, дадено в ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика. В цитираното решение №277/29.04.2010 г., по гр.д.№ 3852/2008 г., ІV отд. на ВКС и на основание чл.291 от ГПК, се дава разрешение на така поставения материалноправен въпрос и то е в същата насока, в която са мотивите на въззивния съд в обжалваното решение. Съобразяването от страна на въззвиния съд със задължителната съдебна практика при произнасянето по материалноправен въпрос, е основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има за цел произнасянето на ВКС с решение, с което да се уеднакви съдебната практика на съдилищата по правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. С отговора на правния въпрос по реда на чл.291 от ГПК в цитираното по-горе решение, е приета за правилна практиката на съдилищата, с която е съобразено и обжалваното съдебно решение, поради което не е налице противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като разрешението на правния въпрос е съобразено изцяло със задължителното тълкуване на нормата на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, извършено по реда на чл.291 от ГПК от ВКС. Наличието на здължителна съдебна практика по правния въпрос изключва приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на която се позовава касаторът в изложението на касационните основания, доколкото приложението на тази разпоредба предполага липсата на задължителна съдебна практика, като в същото време не се сочат основания, налагащи промяната на тази съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействия № 0214113/12.07.2011 г.
Водим от горното , състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.04.2011 година, постановено по гр.д.№ 9123/2010 година от Софийски градски съд, ІІ”д” състав.
ОСЪЖДА П. К. Д. от [населено място], със съдебен адрес ул.”Ц. А.№2, вх.Б, ет.3, адв. Р.А., да заплати на Н. п. к. н. с. в Б. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.