О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
гр. София, 06.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 800 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №208/21.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 786/2009 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел, че ищецът е собственик на основание позитивно решение на съд, с което се признава правото на възстановяване на собствеността на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ върху земеделска земя на неговите праводатели /по силата на договор за покупко-продажба/, на спорния имот. Съдът е отчел обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение е прието, че наемодателят на ответника не е собственик на спорния имот, като са водени две съдебни процеса, като и по двете дела е установено, че възстановената собственост в полза на праводателите на ищеца е извън недвижимия имот, върху който наемодателят на ответника притежава права. Въз основа нагорното, съдът е приел, че ищецът е собственик на спорния имот, а ответникът е наемател в него, като наемодателят му не притежава права, противопоставими на собственика на имота и е уважил предявения иск. В последното по делото съдебно заседание, ответникът е представил писмено доказателство- споразумение за прекратяване на наемния договор, като е направил изявление за липса на материално-правна пасивна легитимация по предявения ревандикационен иск, основаващо се на представеното доказателство. Решаващия извод на съда, за да счете наличието на предпоставките за основателност на предявения иск във връзка с така направеното възражение е, че липсват доказателства за връщането на вещта от страна на наемателя – ответник, на неговия наемодател и по този начин да е променено държането на имота. Приемайки, че имотът продължава да се държи от ответника, съдът е уважил предявения иск.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика – основание за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Процесуалноправен въпрос, формулиран от касатора е, включва ли се в предмета на спорното материално право по настоящото дело спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 6085/2006 г. на Районен съд – Русе, като в тази насока се сочи противоречие със задължителна съдебна практика на възприетото от въззивният съд. На първо място, съдът е приел, че предметът на спора между двете дела и различен, като проверката на този факт не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК, доколкото би представлявала проверка на правилността на постановения съдебен акт от гледна точка на евентуално допуснато съществено процесуално нарушение от съда. Процесуалните нарушения се проверяват относно тяхното наличие и отражението им върху правилността на съдебното решение едва в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, обуславящи допустимостта на самото касационно производство. С произнасянето си по спора, въззивният съд не е отрекъл силата на пресъдено нещо, поради което не е и процедирал в противоречие с изброената от касатора задължителна съдебно практика, а самата преценка на правилността на извода на съда относно липсата на сила на пресъдено нещо не подлежи на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид факултативността на касационното обжалване.
Други въпрос, посочени от касатора са относно незачитането на доказателствената сила на представеното в последното съдебно заседание писмено доказателство, поради констатация на въззивния съд за липса на достоверна дата. Решаващия извод на съда, относно представеното писмено доказателство е, че същото не установява предаване на държането на имота, поради което и така формулирания правен въпрос относно незачитането на доказателствената сила на писменото доказателство е неотносим в настоящото производство.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че не са налице сочените касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208/21.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 786/2009 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.