О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 27.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 31 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. Й. и Т. Г. Д. против решение № 1178/2011 г., постановено по гр.д.№ 1126/2011 г. от Окръжен съд – Варна, ІІІ гр.състав.
Ответниците оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения ревандикационен иск. Съдът е приел, че решението на поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост в полза на ищците по делото е валидно и с оглед одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, ищците се легитимират като собственици на спорния имот. Съдът е приел, че ответникът Й. не е оспорил иска с отговор на исковата молба, като в открито съдебно заседание е направил възражение за придобиване на имота по давност, като е приел, че това оспорване и възражение е направено несвоевлеменно. Втория ответник, Т. Д. е направила същото възражение, с отговора на исковата молба, като съдът го е разгледал, доколкото същото е направено своевременно, предвид и разпоредбата на чл.216, ал.2, изр.1-во от ГПК и качеството на задължителни другари в процеса на двамата ответници. Съдът е приел обаче, че възражението е неоснователно, тъй като не е установено с доказателствата по делото на първо място владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, като способ за придобиване право на собственост и на следващо място, предвид ограничителната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, по отношение на приложението на този правен институт при имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, който според касаторите е разрешен при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочения правен въпрос е, следва ли в общото исково производство, съдът да осъществява косвен съдебен контролна актовете за реституция на имотите, съответно налице ли са предпоставките за реституция и следва ли съдът да прецени самостоятелно, възникнало ли е право на собственост, без да е обвързан от действието на административните актове. Представени са решения на ВКС, в които е даден положителен отговор на така поставените въпроси. Въззивният съд не е отрекъл възможността и задължението в определени процесуални хипотези за осъществяването на косвен съдебен контрол в горния обхват и смисъл, но е постановил своето решение, зачитайки административните актове по възстановяването на правото на собственост в полза на ищците, отчитайки и защитата, осъществена от ответниците, доколкото те не са направили своевременно възражение за липса на предпоставките за възстановяването на правото на собственост, при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. В този смисъл, доколкото въпроса за косвения съдебен контрол не е относим към настоящото производство, тъй като въззивният съд не е бил длъжен да го осъществи, както и поради обстоятелството, че ответниците по предявения ревандикационен иск не са противопоставили в процеса собствени права, произтичащи във времето от период, предхождащ обоществяването на земята, сочения правен въпрос не е основание да се приеме, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1 от ГПК. Представените съдебни решения на ВКС касаят хипотези, при които въззивният съд е бил длъжен или е осъществил косвен съдебен контрол, каквато хипотеза в настоящото съдебно производство не е налице.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответника С. И. Б. следва да се присъдят направените съдебни разноски, в размер на 800 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие №18/03.01.2012 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1178/2011 г., постановено по гр.д.№ 1126/2011 г. от Окръжен съд – Варна, ІІІ гр.състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК Й. К. Й. и Т. Г. Д. и двамата с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплатят на С. И. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.