О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
гр. София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1379 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Николова М. и З. Е. К. против решение от 19.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 4001/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ”в” отд., с което е оставено в сила решението, постановено по гр.д.№9821/2005 г., от Софийски районен съд, 44 състав.
С писмен отговор, ответника по касационната жалба М. Л. Г. – Т. оспорва наличието на касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск, въззивния съд е приел, че същия е с правна квалификация спор, по смисъла на чл.3, ал.1, изр.четвърто от ЗВСВОНИ. Спорно между страните е обстоятелството, ищците, като наследници на техния общ праводател, собственици ли са на целия имот с площ от 1 585 кв.м. към момента на одържавяването му през 1949 година. Възражение в тази насока са направили ответниците по делото, като са направили довод, че по силата на приложена регулация, към техния имот е придадена част от имота на праводателя на ищците и това придаване е било факт към момента на придобиването на правото на собственост от наследодателя на ищците, с нот.акт № 108/06.07.1935 година. Съдът е приел, че по делото съществуват достатъчни данни, от които да се приеме, че регулацията е приложена и на това основание ищците не са собственици на спорната част от имота от 75 кв.м.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, доколкото се сочи противоречие с решение на ВС, постановено по реда на отменения ГПК, както и че разрешаването на същия правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, за допустимост на касационното обжалване.
Сочения правен въпрос е, следва ли при отчуждаване по силата на регулационен план да се уредят сметките по регулация, за да настъпи вещноправния ефект на регулацията по отношение на отчуждаваните, респ. придаваемите части, при действието на Закон за благоустройството на населените места на К. България /отм./. Твърди се, че разрешението на този въпрос, дадено от въззивния съд е в противоречие с разрешението в р.№ 734/1960 г. на ВС по гр.д.№605/60 г., І г.о.
На първо място, съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, доколкото е приел от фактическа страна, че регулацията е приложена. Съдът е приел, че сметките по регулация са уредени и регулацията е приложена, като по този начин е настъпил вещния ефект от изменението на дворищната регулация. Въпросът, следва ли да бъде заплатено обезщетението за придаваемите части по регулация не е бил обсъждан от въззивния съд и той не е формирал правен извод по отговора на така поставения правен въпрос. Доколкото поставения правен въпрос не е част от формираната правна воля относно основателността на предявения иск, то и поставения правен въпрос е вън от предмета на делото, в рамките на производството по чл.288 от ГПК. На това основание касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане, без съдът да дължи произнасяне по наведените доводи за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, както и тези за наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В този смисъл за указанията, дадени по приложението на нормата на чл.280 от ГПК с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да се отбележи, че соченото решение на ВС не касае вещноправния ефект от извършено отчуждаване по силата на дворищнорегулационен план, като по този правен въпрос е налице богата и непротиворечива практика на ВС и ВКС, постановена и в съответствие с нормата на чл.34 от ЗБНМКБ от 1905 г./отм./, съгласно който вещноправния ефакт от изменението на дворищната регулация настъпва по силата на самата регулация, а неизпълнението на задължението за заплащане на обезщетение поражда единствено облигационни правоотношения между страните, като е уредена облекчена процедура за събиране на вземането по обезщетението, възникнало по силата на придаването, респ. отнемането по регулация на части от имот.
Предвид изложеното по-горе, не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 4001/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ”в” отд., с което е оставено в сила решението, постановено по гр.д.№9821/2005 г., от Софийски районен съд, 44 състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.