О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 28.09.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 648 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. против решение от 15.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 6236/2009 г. от Софийски градски съд, ІІ „а” отд.
Ответникът С. Н. оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваноторешение, състава на Софийски градски съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, за изкупуване на идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] е неоснователен, тъй като е предявен след изтичането на предвидения в закона двумесечен срок от узнаването за сделката от страна на ищеца по делото. За да достигне до този извод, съдът е приел, че сделката продажба на недвижимия имот е осъществена на 20.05.1998 г., като нотариалния акт е поправен с друг нотариален акт, издаден от нотариуса на 04.05.1999 година. Съдът е приел, че по предходно дело, по предявен от продавача по тази сделка С. М. иск с правно основание чл.26 от ЗЗД отново по отношение на същата сделка, с молба от 11.02.1999 година, ищцата по настоящото дело П. Т. е уточнила предявените обективно съединени искове, като от този факт съдът е приел за установено, че към тази дата – 11.02.1999 година тя е знаела за осъществената сделка. Доколкото искът е предявен след датата 11.04.1999 година, когато е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.33 от ЗС двумесечен срок, то искът с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е отхвърлен, като неоснователен.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с началото на срока по чл.33 от ЗС. Твърди се, че по въпросите липсва съдебна практика и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно допускането на касационното обжалване.
По част от поставените правни въпроси е налице едностранна и непротиворечива съдебна практика, относно началото на срока, в рамките на който следва да се предяви иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, като следва да се отбележи, че самата разпоредба сочи това начало и това е момента на узнаването за сделката от съсобственика. Останалите въпроси, свързани с фактите по делото и идентичността на имота, предмет на сделката и имота, в който притежава идеална част и касатора, са фактически въпроси, а не правни. Следва да се отбележи, че по част от тях дори липсва и произнасяне от съда, т.е. дори да се приеме, че те са правни, по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, то въззивният съд не е формирал правна воля и те не са обосновали изводите на съда относно неоснователността на предявения иск.
По изложените съображения, не са налице основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 6236/2009 г. от Софийски градски съд, ІІ „а” отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.