О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 27.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 38 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Г., Н. Г. Г., Л. Х. Г., М. Д. Д., К. Д. Д. и Й. Г. Д. против решение № 1339/14.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 1462/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив.
Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са неоснователни, съдът е направил извод за придобиване на процесния имот от наследодателя на ответниците П. Д. Г.. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел от фактическа страна, че след извършването на делбата от 1963 година, само този съсобственик е владял имота, владял го е като свой и с намерението да го свои. От свидетелските показания, както и от представените писмени доказателства, част от които изходящи и подписани от ищците или от техни праводатели, съдът е приел за установено, че останалите съсобственици са узнали за това намерение за своене на имота от страна на П. Д. Г. и не са се противопоставили. Давностното владение от страна на П. Д. Г. е осъществено за периода до 1977 г., когато той са е снабдил с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, на основание осъществено давностно владение, както и след този период.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касаторите е разрешен в противоречие с представени решения на СГС и ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, поради което следва да се приеме, че касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по поставения правен въпрос. Сочения правен въпрос е, следва ли съсобственик, който твърди че е придобил по давност съсобствен имот, да е своил и частите на останалите съсобственици и това своене да им е противопоставено, както и следва ли промяната в намерението да е достигнало да знанието на останалите съсобственици. Действително, съдът се е произнесъл във въззивното решение по този правен въпрос, като е дал положителен отговор на така формулираните правни въпроси, в какъвто смисъл е възприетото от съдилищата в представените съдебни решения, както и постоянната съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава. Съдът е приел, че е налице владение с намерение да се свои целия имот, като това намерение е достигнало до знанието на останалите съсобственици и те не са се противопоставили. Фактите, въз основа на които съдът е достигнал до тези свои правни изводи, касаят възприетото от страна на съда по отношение на фактическата обстановка по делото и неправилността на постановеното решение относно възприетата фактическа обстановка, води до необоснованост, която не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване. Неправилните поради необоснованост съдебни решения, са касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. наличието на необоснованост следва да се преценява в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, а не в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, по критериите на чл.280 от ГПК, предвид неговата факултативност. Същото се отнася и до твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, във връзка с необсъждането на довода за нищожност на съдебното решение на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви.
По изложените съображения, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството по чл.288 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на В. П. В. /страна по представения договор за правна защита и съдействие/, следва да се присъдят направените в производството разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие № 42844/20.12.2011 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1339/14.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 1462/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК П. Й. Г., Н. Г. Г., Л. Х. Г., М. Д. Д., К. Д. Д. и Й. Г. Д. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 чрез адв.Е. Н., да заплатят на В. П. В. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, адв. Н. А., сумата 300 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.