О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
гр. София, 14.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 874 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. В., действуваща чрез настойника си М. К. О. против решение № 635/16.05.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 401/2011 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допустимост на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да постанови решението си по предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН, въззивният съд е приел, че не е накърнена запазената част на ищцата по делото. До този свой извод въззивният съд е достигнал, като е отчел, че освен направеното от наследодателката на страните дарение в полза на ответника по иска, наследодателката С. П. – майка на страните, е извършила и други дарения, едно от които – последното по време, в полза на дъщерята на ищцата, на стойност от 79600 лева, която стойност изцяло покрива стойността на накърнената запазена част на ищцата /на стойност 79 653 лева/. Съдът е приел, че ищцата М. Г. В. е приела да се зачете волята на наследодателката по това дарение, тъй като производството по предявен от нея иск с правно основание чл.30 от ЗН, образуваното гр.д.№ 5856/2008 г. по описа на В. е прекратено, поради оттегляне на иска. С оглед на това и нормата на чл.33 от ЗН, съдът е приел, че с атакуваното в процеса дарение не се накърнява запазената част на ищцата по делото и предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН е неоснователен.
Поставя се процесуалноправен въпрос в изложението на касационните основания, доколкото въззивният съд е обосновал своя извод за наличието на прекратеното гр.д.№ 5856/2008 г. по описа на В. въз основа на доказателства, които не са приети по делото и приобщени към доказателствения материал, следва ли съдът да формира своята воля и относно фактите по делото и да прави правни изводи въз основа на събрани по делото доказателства, като в тази връзка каква доказателствена стойност имат твърдения на страните във въззивна жалба, без доказателствата в тази насока, представени от същата страна да са приети като такива по делото, като съдът с определение не ги е допуснал като доказателства. По този въпрос е представено съдебно решение №226/1977 г., постановено по гр.д.№ 1971/1976 г. на І г.о. на ВС, в което е прието, че обясненията и твърденията на страните, са без доказателствена стойност. Така поставения процесуален въпрос е неотносим към спора, доколкото решаващия извод на съда относно неоснователността на иска е не наличието на прекратено поради оттегляне на иск гражданско дело, а приложението на нормата на чл.33 от ЗН относно последователността на даренията и наличието на предходно на атакуваното дарение в настоящото производство по предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН. В тази връзка като неотносими към спора следва се отнесат и представените към изложението съдебни решения, касаещи така поставения от касатора процесуалноправен въпрос.
Сочат се и материалноправни въпроси, свързани с механизма на изчисляване на разполагаемата и запазената част и определянето на накърняването на запазената част, които са относими към спора, като разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с разрешението, дадено от Районен съд – Павликени, постановено по гр.д.№ 390/2008 г. На първо място, въззивният съд не е процедирал при определянето на запазената и накърнената част от наследството при противоречие с цитираното решение на Районен съд – Павликени, доколкото е определил запазената част и на двете страни по спора, но изводите си относно това, следва ли да се намали дарението, атакувано с иска по чл.30 от ЗН е направил на основание поредността на даренията, с оглед разпоредбата на чл.30 от ЗН. На следващо място, при противоречиво разрешаване от съдилищата на правни въпроси, като основание за допустимост на касационното обжалване се има предвид, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК разрешаването на материалноправен или процесуалноправен спор с влязло в сила решение. Липсва официално удостоверяване, че решението на Районен съд – Павликени е влязло в сила, което обстоятелство води и до извод за липса на противоречие между възприетото от този съд, доколкото такова е налице и решението на въззивния съд, обжалвано с касационната жалба.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 635/16.05.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 401/2011 г. от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.