О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 06.04.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 249 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. Ш. против решение № І-144/19.12.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1526/2011 г. от Окръжен съд – Бургас.
От ответниците по касационната жалба, писмен отговор е подаден от М. С. Г., с който се оспорва наличието на касационни основания по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В производството по делба, във фазата по нейното извършване, съдът е приел, че делбения имот е неподеляем, предвид имота и броя на съделителите, като е постановил извършването на делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – заключение на съдебно – техническа експертиза, според което дворното място не е поделяемо, предвид липсата на достатъчно лице към улицата и липсата на техническа възможност за поделяемост на жилищната сграда. При тези данни, съдът е приел, че единствения способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК и са основание за допустимост на касационното обжалване.
Посочени са процесуалноправни въпроси, касаещи редовността на исковата молба, събирането на доказателства за поделяемостта на делбения имот и приложението на принципа на служебното начало във връзка със задължението на съда да укаже на страните, че за факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на спора не сочат доказателства. Всички тези въпроси са посочени във връзка с възприетото от съда, въз основа на доказателствата по делото, че делбения имот е неподеляем. Съдът не се е произнесъл по тези правни процесуални въпроси в противоречие с практиката на съдилищата и с практиката на ВКС, доколкото е приел, че поделяемостта на делбения имот подлежи на доказване и в тази връзка е събрал допустимите доказателства. Останалите доводи на касатора в изложението на касационните основания касаят евентуално допуснати от съда процесуални нарушения при събирането на тези доказателства, което не е касационно основание по чл.280, ал.1 от ГПК, годно да доведе до извод за допустимост на касационното обжалване. Процесуалните нарушения, довели до неправилност на обжалваното решение, са касационни основания за обжалване на решението, но съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, т.е. тяхното наличие следва да се преценява едва след като са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, но не и в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите, посочени в чл.280 от ГПК, предвид неговата факултативност.
Посочен е и правен въпрос относно злоупотребата с конституционно гарантираните права на гражданите /с изключение на свободата на словото/, по който въпрос, според касатора липсва съдебна практика и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по този правен въпрос. Така посочен, правният въпрос е неотносим към правния спор по делба, във фазата на извършването й, тъй като съдът не се е произнесъл по него, а и той не е бил въведен в спора, като и в изложението на това касационно основание не се сочи относимостта на въпроса за конституционните права на гражданите към производството по делба втора фаза, без дори да е посочено кое от всички конституционни права на гражданите е от значение за изхода на делбеното производство, за де е от значение за развитие на правото и в каква връзка е налице произнасяне от въззивния съд по този правен въпрос.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба М. С. Г. следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски в размер на 250 лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № Б 119514..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-144/19.12.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1526/2011 г. от Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Й. Л. Ш. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица] /адвокатска кантора – А. С./, да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на М. С. Г. от [населено място], [улица] сумата 250 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.