О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 21.09.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 584 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. И., С. Г. И. и Г. М. против решение № 606/27.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 24/2012 г. от І-ви състав на Окръжен съд – Варна.
Ответниците не взимат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че по отношение на твърдяното право на собственост от страна на ищците е налице законовата пречка за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, с оглед ограничението на нормата на чл.18з, ал.3, изр. второ от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел за действителна осъществената замяна на притежавания от наследниците на Д. С. земеделски имот, с който те са били оземлени, като замяната е извършена с решение на Т. комисия. Между наследниците е извършена съдебна делба през 1968 г., като в полза на ответника по делото е поставен в дял спорния имот. Съдът е приел, че извършената делба, след замяната с решението на Т. комисията, представлява разпоредителна сделка, по смисъла на чл. 18з, ал.3, изр. второ от ППЗСПЗЗ и е пречка за възстановяване на собствеността в полза на лицата, правоимащи по смисъла на ЗСПЗЗ, в стари реални граници. По изложените съображения, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот, напротив, ответницата е собственик на същия и на това основание е отхвърлил предявения ревандикационен иск. Въпреки решаващите мотиви на съда в тази насока, съдът се е произнесъл и по направеното възражение за придобиването на правото на собственост върху имота и на основание изтекла в полза на ответника придобивна давност. В тази насока, съдът е изложил съображения за направено в срок възражение, предвид предоставянето на правна помощ след изтичането на срока за отговор, като в тази връзка е направил извод за спазването на преклузивния срок за възражението в горния смисъл.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване, касаторите твърдят, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за правото и точното прилагане на закона – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос е представлявали съдебната делба разпоредителна сделка по смисъла на 18з, ал.3, изр. второ от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че този правен въпрос липсва съдебна практика, а ако е налице такава, то тя не е задължителна. Това твърдение на касаторите е неоснователно. В приложното поле на 18з, ал.3, изр. второ от ППЗСПЗЗ под „разпоредителни сделки”, съдилищата, в т.ч. и ВКС винаги е приемал, че делбата представлява такава сделка и нейното осъществяване представлява пречка по смисъла на цитираната разпоредба, за възстановяване на земеделската земя в стари реални граници. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, отразцена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 111/11.03.2011 г. по гр.д.№ 446/2010 г. на І гр.отд., решение № 731/18.07.2011 г. по гр.д.№ 1240/2009 г. на І гр.отд. и др. Наличието на задължителна съдебна практика от една страна по поставения правен въпрос и произнасянето на въззивния съд по този правен въпрос в унисон с тази съдебна практика, води и до липса на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поставен е и процесуален въпрос относно произнасянето на съда по евентуалното възражение за придобиването на имота по давност, след изтичането на срока за отговор по чл.131 от ГПК. В тази насока се твърди, че по този правен въпрос липсва съдебна практика и същия е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона- касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че правния въпрос е неотносим към спора, доколкото решаващите мотиви на съда относно неоснователността на предявения иск е приложение на ограничението на нормата на 18з, ал.3, изр. второ от ППЗСПЗЗ. На следващо място, това касае допуснато евентуално процесуално нарушение от страна на въззивния съд, като процесуалните нарушения не са сред касационните основания, сочени от разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК и водещи до допустимост на касационното обжалване, но дори да се приеме, че е налице произнасяне по процесуалноправен въпрос в контекста на чл.280, ал.1 от ГПК, то съдът не се е произнесъл по така поставения правен въпрос в смисъла, който се влага от касаторите. Съдът не е приел за допустимо възражение извън преклузивните срокове по чл.131 от ГПК, а е приел, че те са спазени, доколкото искането за правна помощ и предоставянето на такава е дало процесуалноправна възможност на страната да направи в срок възражението си. Предвид изложеното, не е налице произнасяне по така посочения правен въпрос от страна на касаторите, дори да се приеме, че същия е относим правен въпрос.
Твърдението за липса на идентичност между имотите по замяната и имота, за който се твърди, че е собствен на ищците и липсата на доказателства за това е фактически, а не правен и не може да бъде основание за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606/27.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 24/2012 г. от І-ви състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.