О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
гр. София, 11.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1148 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. В. против решение от 11.05.2010 година, постановено от Софийски градски съд, ІV „г” отд., по гр.д.№ 1185/2008 г.
Ответникът по касационната жалба, Н. „В. Л.”, оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С обжалваното решение, въззивния съд е отменил решението на първоинстанционния районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск от Н.”В. Л.” и е признал за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че Н.”В. Л.” е собственик на процесните два недвижими имота. Решението в останалата част е оставено в сила.
За да приеме горното относно основателността на предявените искове, въззивния съд е приел, че в полза на Е. Т. В., Т. Н. и Т. Н., не е възникнало правото на собственост върху спорните имоти на основание разпоредбите на ЗСПЗЗ, въпреки успешно проведената от тях /техните праводатели/ административна процедура по възстановяването на собствеността върху земеделски земи, по пътя на косвения съдебен контрол на законосъобразността на това възстановяване, доколкото оспорването на наличието на предпоставките за същата е направено от ответника по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Съдът е приел, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесните имоти са били одържавени по реда на ЗПИНМ и са предоставени за стопанисване на Н.”В.Л.” с акт за държавна собственост №1107/1971 година. Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, обоснована от приетите по делото заключения на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че от 1974 година процесните имоти попадат в оградена територия, включваща учебни сгради, спортни съоръжения и зелени площи, представляващ функциониращ комплекс на Н., като е приел, че комплексния характер на застрояването води до извод за застрояване на имотите, което е пречка за възстановяването на собствеността върху тях по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като същевременно е налице и пречката, предвидена в разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността в реални граници. Доколкото ищците не са установили правото си на собственост върху спорните имоти, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради липсата на първата предпоставка за неговата основателност – ищецът да е собственик на спорния имот.
По насрещния иск, съдът е приел, че по реда на благоустройствените закони /ЗПИНМ/ имотът е одържавен и към настоящия момент също е държавна собственост, като е признал това за установено по отношение на ответниците по насрещния иск.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и по процесуален въпрос, който е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Сочения материалноправен въпрос от жалбоподателя е, доколко представен по делото като доказателство акт за държавна собственост /А./, представлява доказателство, установяващо правото на собственост в полза на държавата. Сочения материалноправен въпрос е неотносим към настоящото производство, доколкото въззивния съд е направил решаващ извод за принадлежност на правото на собственост върху спорния имот в полза на държавата не въз основа на представения А., а въз основа на факта на реализираното отчуждение на имота по реда на ЗПИНМ и вещноправния ефект от това отчуждаване и реализираното мероприятие, за нуждата на което е извършено отчуждаването. Съдът е възприел становището, че правото на собственост е възникнало в патримониума на държавата по отношение на спорния имот въз основа на реализираната отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ и реализираното мероприятие, а не е основал своя извод за принадлежността на правото на собственост въз основа на представения А.. В тази връзка, посочения материалноправен въпрос е неотносим към настоящия спор, тъй като относимостта предполага произнасяне по този въпрос от страна на въззивния съд и това произнасяне да е обусловило крайния извод на съда относно основателността на предявения иск, каквито са указанията по отношение на приложението на нормата на чл.280, ал.1 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба по предявения насрещен иск, представлява твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка липсва посочване на процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, каквото позоваване има в изложението на касационните основания. Процедирането на съда в нарушение на процесуалните правила води до неправилност на постановеното решение, като съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, това представлява касационно основание при обжалването на решението, но едва след като са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Същественото процесуално нарушение не е сред основанията, водещи до наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, поради което не е налице и соченото от касатора произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Отделно от горното, налице е единна и непротивречива съдебна практика относно редовността на исковата молба и задължението на въззивния съд при констатирани нередовности, поради което твърдението за липса на съдебна практика и противоречиво разрешаване от съдилищата по този процесуалноправен въпрос е неоснователно.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2010 година, постановено от Софийски градски съд, ІV „г” отд., по гр.д.№ 1185/2008 г.
Председател: Членове: 1. 2.