О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
гр. София, 19.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 891 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] против решение №85/27.05.2011 г. постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен.
Страните не взимат становище по касационните жалби на противната страна.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустимо по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против решение, с което районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС – за прдаване държането на движими вещи, както и по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, произхождащи от невъзможността да се реализира печалба от използуването на същите движими вещи. По ревандикационния иск, въззивният съд е приел, че същия е основателен частично за вещите, закупени от ищеца, като е приел за неоснователен предявения иск за част от вещите, за които е приел, че са налице доказателства, въз основа на които е направил извод за придобиването им по давност, на основание чл.78 от ЗС. Този свой извод съдът е направил, като е приел за безспорно, че ответното дружество е придобило владението върху тази част от движимите вещи въз основа на договор от 1992 година. Въззивният съд е приел, че по предявения иск за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата от 520 000 лева, районният съд е бил компетентен да се произнесе по правилата на родовата подсъдност, тъй като този иск е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
По изложението към касационната жалба на [фирма] относно допустимостта на касационното обжалване. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, относно индивидуализацията на движими вещи от същия род. Съдът е приел, че движимите вещи са индивидуализирани, като не се сочи от касатора в така поставения правен въпрос в какво се изразява противоречието с възприетото в представените съдебни решения, постановени при фактическа обстановка и родово определени вещи от друго естество. Липсата на конкретизация на твърдяното противоречие води и до липса на основание за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма].
По изложението на касационните основания по допустимост на касационното обжалване към жалбата на [фирма].
Касаторът поставя процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се правен въпрос относно процесуалната възможност при обективно съединени искове с различна родова подсъдност, исковете да се разгледат от районен съд като първа инстанция, макар единия от обективно съединените искове да е родово подсъден на окръжен съд, като първа инстанция. Сочи се противоречие с определение на Апелативен съд – В. Т., постановено по ч.гр.д.№ 187/2005 г., влязло в сила, с което по същия правен въпрос е прието, че при същата правна хипотеза, районен съд не може да разгледа иск, който е подсъден по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд, макар и при условията на обективно съединение на исковете и при наличието на акцесорност. Налице е противоречиво разрешаване от съдилищата по така поставения правен въпрос, поради което на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК касационното обжалване следва да се допусне по така поставения правен въпрос.
От доводите в изложението на същия касатор относно произнасянето по предявения ревандикационен иск следва да се приеме, че се поставя процесуалноправния въпрос следва ли въззивният съд да приеме за безспорно установен правнорелевантен факт, без да обсъди доводите на страните в насока на събраните доказателства за неговото установяване. Съдът е формирал правни изводи по този процесуалноправен въпрос, доколкото е приел за безспорно установено твърдението на една от страните по спора досежно владението върху движимите вещи, придобито въз основа на правна сделка, поради което и така поставения правен въпрос е относим и касационното обжалване следва да се допусне и по него, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На касатора [фирма] следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 550,42 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85/27.05.2011 г. постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен по касационната жалба на [фирма] .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85/27.05.2011 г. постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен по касационната жалба на [фирма].
Указва на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.15 да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 550,42 лева, като в седмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ………………….. за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.