О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 07.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 1540 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ц. П. против определение № 7/02.01.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 605/2012 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч.
Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за намаляване поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1084,80 лева в полза на ответника по делото, поради което е оставил без уважение молбата с правно основание чл.78, ал.5 ГПК.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, във връзка с изискването на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК, по които според касатора, въззивният съд се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочените правни въпроси са във връзка с приложението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при направено искане за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение, във връзка с разпоредбата на чл.36 от ЗА, както и теоретично поставения правен въпрос относно това как се преценява фактическата и правна сложност по конкретно дело. По първия правен въпрос, съдът е приел, че Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при направено искане за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение, във връзка с разпоредбата на чл.36 от ЗА не се прилага автоматично, а следва да се преценява във всеки отделен случай правната и фактическата сложност на делото. В тази насока са и твърденията на касатора, както и в тази насока са и произнасянията на ВКС по представените определения на състави от ВКС, поради което липсва противоречие на отговора на този правен въпрос, с отговора на същия, даден с цитираната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на това основание.
Втория поставен въпрос е неотносим към произнасянето на въззивния съд, доколкото съдът е изложил конкретни фактически мотиви, въз основа на които е направил своите правни изводи, като не се сочи в каква насока следва да се съобрази действителната правна и фактическа сложност на конкретно дело и в каква насока въззивният съд се е произнесъл по този правен въпрос и в какво се състои, според касатора, правилното разрешение на същия въпрос.
Следва да се отбележи, че действително пред ОСГТК на ВКС е образувано ТД № 6/2012 г., като един от поставените правни въпроси, които ще бъдат разрешени с това тълкувателно решение е във връзка с приложението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при направено искане за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение, във връзка с разпоредбата на чл.36 от ЗА. По този правен въпрос обаче, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с обосновката на касатора и с неговите твърдения, поради което не следва да се допуска касационното обжалване на соченото основание, доколкото изходът по ТД №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не би имал значение за изхода на спора по настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Ловеч.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7/02.01.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 605/2012 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.