О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр. София, 06.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 796 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. – П. против решение № 2250/20.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 4619/2009 г. от Софийски градски съд, ІV”г” отд.
Ответниците по касационната жалба С. С. и Г. Г. оспорват допустимостта на касационното обжалване, тъй като не са налице основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима и е подадена в срок.
За да постанови своето решение по предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че не е доказано правото на собственост върху спорния имот от страна на ищците по делото. На това основание, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е изпълнил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, относно иднивидуализацията на спорното магазинно помещение по делбения протокол от 1939 година, нотариален акт за собственост от 1938 година и договор за продажба от същата година. Съдът е приел от фактическа страна за установено нахождението на процесното магазинно помещение в сградата, но е приел, че това съответствуващо положение е към 1939 година, докато към настоящия момент е налице преустройство на помещението, което представлява едно цяло със съседното помещение и не е установено по делото към кой момент е извършено преустройството и дали към момента на отчуждаването на помещенията на партерния етаж на сградата – 1949 година за помещението, собственост на наследодателя на ответниците и 1952 година за наследодателя на ищците, е съществувало същото преустройство или то е извършено след годините на одържавяването на имотите по ЗОЕПНС, респ. след влизане в сила на ЗВСВОНИ на 24.02.1992 година. От тези свои изводи относно липсата на установено с доказателства по делото на момента на преустройството, съдът е направил извод и за липса на една от предпоставките на чл.1 от ЗВСВОНИ, а именно, че имотът не съществува реално до размерите, в които е одържавен.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Сочен от касаторите въпрос е относно възможността в производството по ревандикационен иск да се преценяват предпоставките за възстановяване на правото на собственост пи силата на ЗВСВОНИ и се приема, че не са налице предпоставките, доколкото е разрушена преградна стена между две помещения и какво е тълкуването на израза в чл.1 от ЗВСВОНИ „и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени”. На първо място, поставения от касаторите правен въпрос следва да е относим към спора, т.е. произнасянето по него да е обусловило крайния извод на съда относно основателността на предявения иск. В случая, решаващите мотиви относно е основателността на предявения иск с правно основание са различни от тези, в контекста на които се поставят правните въпроси. Съдът не е отрекъл възможността възстановяването на правото на собственост на основание чл.1 от ЗВСВОНИ да настъпи по силата на закона на основание фактическо премахване на една преградна стена, но е приел за недоказано от страната, чиято е доказателствената тежест от установяването на фактът на момента на премахването и на вътрешното преустройство, които са релевантни за предвиденото в закона възстановяване на правото на собственост, доколкото касаят именно съществуването на обекта в реалните му размери, в които е бил одържавен, доколкото преустройството би могло да е настъпило както преди одържавяването, така и след влизането в сила на ЗВСВОНИ. Освен неотносимостта на така поставения правен въпрос към спора, по този въпрос е налице единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, отразена в т.1 на ТР №1/1995 г. на ОСГК на ВС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочено като касационно основание по допустимостта на касационното обжалване.
По поставения въпрос относно възможността да се уголеми обем на отчужден имот от преди отчуждаването и да се узакони заграбване на съседен имот, съдът не е формирал правна воля, доколкото правото на собственост на ответниците във възстановения им имот не е бил предмет на неговото обсъждане, а произнасянето на съда е формирано на база правата на ищците, основаващи се на нормата на чл.1 от ЗВСВОНИ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2250/20.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 4619/2009 г. от Софийски градски съд, ІV”г” отд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.