О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 06.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 298 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Б. М. и М. Н. М. против разпореждане № 970/10.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 4155/2011 г. от Софийски градски съд, ІV”г” състав.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че подадената частна жалба против постановеното от съда определение по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е подадена след изтичането на предвидения законов преклузивен срок за неговото обжалване. За да достигне до този извод, съдът е приел, че обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на молителите в това производство на 09.12.2011 г., като на 16.12.2011 г. е изтекъл законовия срок за неговото обжалване.
По делото е постъпила молба от процесуалния представител на молителите в това производство – адв. Т. И., която в срока за обжалване на постановеното определение е направила искане за връчване на определението на страните по делото, като е посочила и домашния им адрес в [населено място], кв.Ф., тъй като пълномощникът е заявил, че не е успял да установи връзка със своите доверители и да им съобщи за постановеното от съда опрделение. С резолюция от 20.12.2011 г., искането е оставено без уважение с мотиви, че няма основание за прекратяване на „пасивната представителна власт” на адв. И.. Това становище на съда е неправилно. Процесуалния представител не е заявил прекратяване на пълномощията си по делото, а е направил единствено искане за връчване на определението на домашния адрес на страните. По това искане няма произнасяне от страна на съда, но доколкото е направено в срока за обжалване на определението, задължение на съда е било да предприеме необходимите действия по връчването на определението на страните на посочения адрес в кв.Ф.. Като не е процедирал по този начин, съдът е постановил неправилно разпореждане за връщане на подадената частна жалба, поради което същото следва да се отмени.
По същество, подадената против определението за изменение на решението в частта за присъдените разноски и в частта за поправка на очевидна фактическа грешка, е неоснователна.
Твърдението на молителите в производството по чл.192, ал.2 и ал.4 от ГПК /отм./ се свежда до това, че присъдените разноски, конкретно в частта, с която е присъдено заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение следва да се намали наполовина, а не както си и произнесъл въззивния съд с обжалваното определение – с 50 лева. Доводите на частните жалбоподатели се основават изцяло на твърдението им, че предявения от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоценяем иск. Това твърдение не почива на законите разпоредби, доколкото чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК/отм. – доколкото искът е предявен при неговото действие/ посочва цена на вещните искове, т.е. процесуалния закон определя вещните искове, какъвто безспорно и теорията и константната съдебна практика приемат, че е и ревандикационния иск. Предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е оценяем и правилно и законосъобразно, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, съдът е изхождал от цената на предявения иск и следващите от това изводи относно основателността на искането, предвид и минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По искането за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е приел, че подобна грешка може да бъде поправена, доколкото е налице противоречие в отразеното в диспозитива относно съществото на спора и решаващите изводи на съда, като искането за поправка на решението относно обжалваемостта на акта не е от тази категория изводи и е оставил без уважение това искане. Определението и в тази част е правилно, като освен изводите на съда относно неоснователността на молбата, следва да се отбележи, че не е и налице противоречие в мотивите на съда относно необжалваемостта и отразеното в диспозитива към съдебното решение. Съдът мотивирано е посочил защо според него решението е окончателно и тази негова воля е отразена и в диспозитива на решението. Проверка относно правилността на тези изводи не следва да се правят в настоящото производство, доколкото то касае единствено наличието или не на очевидна фактическа грешка, каквато не е налице.
Предвид изложеното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 970/10.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 4155/2011 г. от Софийски градски съд, ІV”г” състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. Б. М. и М. Н. М. и двамата от [населено място], кв.Ф., [улица] с вх.№ 120472/30.12.2011 г. против определение от 22.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 4155/2011 г. от ІV „г” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.