О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 04.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1473 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. Ч. против решение № 196/23.07.2010 постановено по в.гр.д.№ 196/2010 г. от Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба е представил отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустимо по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че правото на собственост върху движимата вещ, предмет на иска, е придобито от ответника по делото, доколкото от събраните доказателства е приел от фактическа страна, че заплащайки цената на движимата вещ – строителна машина, ищецът е действувал от името на ответника. Този свой извод съдът е направил както от отправената оферта от продавача, адресирана до ответника, а не от до ищеца, така и от безспорния между страните факт, че машината е внесена в страната с митническа декларация от ответника по делото В. Д. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма [фирма]. Действията по приемането на офертата от името на ответника и заплащайки цената на вещта, съдът е счел като действия от страна на ищеца Х. Ч. в полза на ответника по делото, действувайки от свое име, но за чужда сметка.
В изложението на касационните основания се сочи, че с решението си, въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.36 и чл.183 от ЗЗД, като обосновава наличието на касационни основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Сочените правни въпрос, относно плащането на цената и отражението на този правен факт върху принадлежността на правото на собственост, значението на отправената оферта и отговора на същата, начина на упълномощаване и волята за това упълномощаване, са поставени в контекста на твърдението на касатора, че съдът не е приложил точно материалноправните разпоредби на чл.108 от ЗС и чл.36 от ЗЗД, чрез тяхното тълкуване, поради което е постановил неправилно съдебно решение.
Точното прилагане на закона, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предполага наличието на основание, посочено от касатора в изложението, което да се отнася към необходимостта на изменението на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагането на правната уредба. Касаторът не сочи основания за промяна на съществуващата и трайна съдебна практика по прилагането на цитираните от него разпоредби на чл.108 от ЗС и чл.36 от ЗЗД. Доводите на касатора са в насока, че съдът не е приложил точно материалноправните разпоредби, което не е основание за допускането да касационно обжалване, доколкото касае като основание неправилността на съдебния акт. Дали въззивното решение е неправилно, поради неточното прилагане на материалноправни норми, следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като неправилността на съдебното решение е посочена като касационно основание в разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. едва след като са налице основанията за допустимост на касационното обжалване. В производството по чл.288 от ГПК не следва да се преценява правилността на съдебното решения, в каквато насока са поставените въпроси и развити доводи от страна на касатора.
Развитието на правото, като основание за допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предполага произнасяне на съда по правен въпрос, свързан с приложението на правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, като по пътя на тълкувателната дейност на ВКС, с оглед правомощията му в тази насока, да се разкрие точния им смисъл. Към същото основание за допускане до касационно обжалване следва да се отнесе и хипотезата на липса на съдебна практика по прилагането на сочените правни норми. В конкретния случай, касаторът не сочи налице ли е и в какво се изразява непълнота, неяснота или противоречие на сочените правни норми на чл.108 от ЗС и чл.36 от ЗЗД. От друга страна по приложението на тези правни норми е налице богата и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочено от касатора, за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото за настоящото инстанция съдебни разноски, в размер на 1200 лева, за която сума е направено искането, въпреки, че в приложения договор за правна помощ и съдействие е отразено заплащането на сумата 1300 лева, на адв.А. П. от ХАК.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/23.07.2010 постановено по в.гр.д.№ 196/2010 г. от Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Х. С. Ч. от[населено място], общ.Х., да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на В. Д. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма [фирма] с адрес[населено място], [улица], сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.