О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 01.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1444 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П. против решение № 197/12.07.2010 г., постановено по гр.д. № 285/2010 г., от Окръжен съд – Смолян.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да счете предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС за неоснователен, въззивния съд е приел, че не е установено от доказателствата по делото наличието на двете кумулативно дадени от закона предпоставки за основателността на предявения на това основание иск – да е налице отнемане/нарушение/ на владението върху недвижимия имот и то да е станало по скрит или насилствен начин. От събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че далеч преди възникване на основанието за придобиването на правото на собственост върху спорния имот за ищеца – покупката му през 2009 г., имота е бил във фактическата власт на ответниците по делото. Въз основа на тези факти, възприети от въззивния съд, същия е направил извод за липса на кумулативно дадените предпоставки за основателност на предявения иск – липса на владение от страна на ищеца по делото и липса на отнемане на това владение по скрит или насилствено начин от страна на ответниците.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е „решен в противоречие с практиката на ВКС и решението е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано”. Касаторът се е ограничил да посочи, във връзка с твърдението му за произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, че фактическите и правни изводи на съда противоречат на тази практика, без да посочва конкретен правен въпрос, като в изложението се съдържат твърдения за факти и интерпретация на събраните по делото доказателства. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, по който според него въззивния съд се е произнесъл при наличие на кое да е от основанията за допустимост на касационното обжалване, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Самото непосочване на правен въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване, като в тази насока са и указанията на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК. Твърдението, че решението е неправилно и при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неотносимо към производството по чл.288 от ГПК. Неправилното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон или поради допуснати процесуални нарушения е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. преценка относно наличието на тези основания следва да се направи в производството пред ВКС при разглеждане на касационната жалба по същество, но едва след като са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Проверката на неправилното съдебно решение, както поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение, така и поради необоснованост, не следва да се извърши в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативния характер на касационното обжалване.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените в производството по чл.288 от ГПК съдебни разноски, в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/04.11.2010 г. с адв. К. Г..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197/12.07.2010 г., постановено по гр.д. № 285/2010 г., от Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Р. М. П. от[населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. и двамата с адрес[населено място], ул.”Ал.С.” №160, сумата 150 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.