О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 18.10.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 759 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. у. – В. против решение №54/10.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 1081/2010 г. от Апелативен съд – В..
Ответниците оспорват касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от ТУ-В. отрицателен установителен иск, за отричане на правото на собственост на ответниците, по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място].
Въззивният съд е постановил решението и, като е приел, че спорния имот е отчужден от наследодателя на ответниците през 1974 г., по реда на ЗТСУ /отм./, за предвиденото в регулационния план към онзи момент мероприятие „разширение на В.” Застрояване към онзи момент, регулационния план не е предвиждал за спорния имот. С последващо одобрения на генерален застроителен план, одобрен през 1976 г., върху процесния имот е предвидено построяването на футболно игрище, което мероприятие не е започвало да се осъществява и не е осъществено. През 1985 г. е прието ново изменение на заспроителния план, като спорния имот е отреден за изграждане на сграда „комплексни тежки лаборатории”, което строителство също не е започвало и не е реализирано. С последващо изменение през 1992 година е предвидено изтегляна на изток на сградата, което строителство също не е започвало и не е реализирано. През 1978 г., след строително разрешение, процесния имот е ограден с ограда. С влязло в сила решение на ВАС, заповедта за отчуждаване на имота е била отменена, като безспорно по делото е установено, че полученото при отчуждаването парично обезщетение е възстановено от собствениците на имота.
С оглед направеното от ищеца възражение за незаконосъобразност на отмяната на отчуждаването, съдът е направил в процеса косвен контрол за законосъобразност на отмяната на отчуждаването. В рамките на правомощията си в тази насока, съдът е установил, че отредените по регулационния план на [населено място] за застрояване на спорния имот мероприятия не са осъществени, като с оглед разпоредбите на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., правото на собственост се възстановява. Този извод, съда е направил въз основа на разпоредбата на чл.1 от посочения закон, съгласно който се възстановява правото на собственост тогава, когато при отчуждаване по ЗТСУ /отм./, върху имота не е започвало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроения при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден. Именно на последната хипотеза съдът е основал своя краен извод за законосъобразност на отчуждаването, тъй като с последващи отчуждаването заповеди, имотът е бил преотреден за други мероприятия /застроявания/, които не са реализирани и строителството по които не е започвало.
В изложението на касационните основания, относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Първи материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата е, следва ли под мероприятие, за което е отчужден даден поземлен имот да се разбира само строителство или е възможно да се характеризира и друг вид дейност. Въззивният съд не е отрекъл тази възможност с решението си, доколкото е приел, че отреждането по плана на отчуждения имот, с оглед наличието на последващо преотреждане, е за застрояване и на това основание е приел от правна страна липсата на застрояване като основание за приемане за законосъобразно отмяната на отчуждаването. В тази насока липсва противоречие с възприетото в цитираните решения на ВКС, в които е даден положителен отговор на поставения правен въпрос.
Втори материалноправен въпрос е относно възможността посоченото в отчуждителната заповед мероприятие да се конкретизира – видоизменя и стеснява като понятие с предвиждането по план, различен от плана, по който е било предвидено извършването на това отчуждително мероприятие. В тази насока се твърди, че възприетото то съда по този правен въпрос е в противоречие с разрешението, дадено с Р №63/21.02.1991 г. по гр.д.№ 1027/1990 г. на ІІІ г.о. на ВС. С посоченото решение на ВС е прието, че отчуждаването е незаконосъобразно тогава, когато мероприятието, за което имотът се отчуждава не е предвидено за изпълнение или не е определен срок за неговото изпълнение. Липсва соченото противоречие с възприетото от съда относно наличието за отмяна на отчуждаването, предвид различната фактическа обстановка при двете дела, както и при липсата на нормата на чл.1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др.у в която като основание е включено и липсата на извършено мероприятие, за което имотът е преотреден.
Трети материалноправен въпрос, сочен от касатора е, към кой момент следва да се приеме, че мероприятието, за което е отчужден имотът е започнало и към кой момент се преценява това. Сочат се решения на ВКС, с които се твърди, че възприето разрешение, различно от даденото от въззивния съд. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че реализирането на мероприятието, за която е отреден по плановете отчуждения имот, не е започнало да се осъществява изобщо, поради което така поставен правния въпрос е неотносим към спора.
Сочи се и процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения, както и събраните в тази насока доказателства. Така поставен, въпросът представлява оплакване за допуснати съществени /според касатора/ процесуални нарушения от страна на съда, които според него са довели до неправилно решение. Това основание не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, доколкото процесуалните нарушения не са включени сред основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Наличието на процесуално нарушения следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК по допустимостта на касационното обжалване, предвид неговата факултативност.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54/10.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 1081/2010 г. от Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.