О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
гр. София, 27.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 931 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. З. М. против решение от 07.06.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 142/2011 година от Окръжен съд – Монтана.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството е по предявен иск за делба на наследство, във фазата по допускането на делбата. Съдът е приел, че страните за наследници на М. И. З. и е допуснал делбата на земеделските земи, осртанали в наследството на общия наследодател и възстановени с решение на поземлена комисия в стари реални граници, при следващите се по ЗН квоти в съсобствеността. Наследникът на общия наследодател С. З. М. е оспорвал иска за делба на част от имотите, като е твърдял, че през 1955 година е извършена доброволна делба на земеделските земи на общия наследодател, като в дял на неговия баща, син на общия наследодател М. Заешки, е поставена нива с площ от 44,30 дка, част от нивата от 63,3 дка, включена в делбената маса по настоящото дело. Твърдението на С. М. е било, че поставената в дела на неговия баща нива следва да се изключи от делбената маса, тъй като наследниците на неговия баща са придобили правото на собственост върху посочения по-горе имот. Във връзка с това възражение, въззивният съд е приел, че делбения протокол от 1955 година съставлява доказателство по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и въз основа на него наследниците на З. М. /баща на С. М./ биха могли да предявят претенция пред административния орган за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, но доколкото към настоящия момент е налице стабилен административен акт, имащ конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху земеделска земя, то всички наследници на общия наследодател М. З. се ползуват от него и доколкото правото на собственост е възстановено в полза на всички наследници на М. З., то по отношение на тези лица и следва да се допусне делбата, по отношение на всички имоти, останали в наследството и върху които е възстановено правото на собственост с решението на поземлената комисия. Освен тези съображения, касаещи действието на решението на поземлената комисия, съдът е изложил и мотиви, касаещи нищожността на договора за доброволна делба, одобрен с определение на съд от 1955 година. Съдът е приел, че предмет на делбата от 1955 година са имоти, включени в блок на ТКЗС, както изрично е отбелязано в протокола на съда от 1955 г., като действително с включването на земеделските земи в ТКЗС внеслите ги собственици не губят правото на собственост върху тях, но това право на собственост е в идеални граници и е върху недвижима вещ извън гражданския оборот. При липсата на индивидуализация на недвижимия имот, предмет на тази делба, то съдебната спогодба, като договор, се явява договор с невъзможен предмет, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и е нищожен. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че възражението на С. М. е неоснователно и е постановил своето решение, като е допуснал делбата между наследниците.
В изложението на касационните основания се сочи, извън твърденията за незаконосъобразност и неправилност на решението /неотносими в производството по чл.288 от ГПК/, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за нищожност на съдебна делба в противоречие с ППВС №7/1973 г., т.7 и т.8. Цитираните т.7 и т.8 от постановлението на ВС са неотносими към формираната воля на въззивния съд относно действителността на съдебната спогодба. В постановлението си, ВС е дал задължителни за съдилищата указания относно недействителността на делбата при неучастието на съсобственик, както и относно договорния характер на съдебната спогодба в делбения процес. По тези въпроси въззивният съд не е формирал правна воля и не се е произнасял, а правния въпрос, в производството по чл.288 от ГПК следва е относим към спора, т.е. произнасянето по него да е обусловило крайния извод на съда относно основателността на предявения иск. В случая правния въпрос е неотносим, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.06.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 142/2011 година от Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.