О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
[населено място], 21.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ктомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1084 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ц. против решение №380, постановено на 24.03.2010 г., по гр.д.№ 33/2010 г., от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС е неоснователен, въззивния съд е възприел, че извършения на 06.06.2008 година въвод във владение от частен съдебен изпълнител, извършен въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение, с което е уважен ревандикационен иск в полза на ответника против ищцата по настоящото дело, не представлява отнемане на владение по насилствен начин, по смисъла на чл.76 от ЗС. В рамките на задължението си за преценка на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, въззивния съд е направил извод за законосъобразност на действията и липсата на нарушения при въвода във владение. Този решаващ правен извод на съда е довел същия и до изводи за неоснователност на предявения иск, доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки за основателност на предявения иск.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Сочените правни въпроси са по прилагането на чл.356-358 от ГПК, а именно: представлява ли молбата на ответника до съдебния изпълнител признание на фактът, че ищецът е владял имотът и следва ли в този случай да се представят нови доказателства за този факт, има ли значение за това производство собствеността върху имота, както и обвързан ли е съдът от фактът, че действията на съдебния изпълнител са били потвърдени по реда на тяхното обжалване или следва да ги преценява самостоятелно, относно тяхната законосъобразност.
Така формулираните въпроси, на първо място са неотносими към настоящия спор, доколкото по отношение на владението на имота в конкретния случай, съдът е приел, че същия се е владял от ищцата, не е приел от правна страна, че собствеността има значение за спора по иск с правно основание чл.76 от ЗС и в съответствие с нормата на чл.358 от ГПК е направил изводи относно законосъобразността на извършените изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Правен спор относно така поставените въпроси от касатора не е възникнал и не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд. Поставения правен въпрос, на първо място, следва да бъде относим към спора, т.е. той да е въведен от страните в предмета на делото и по него да се е произнесъл съдът, като това негово произнасяне да е обусловило крайния му извод относно основателността или не на предявения иск. В конкретния случай, не е налице произнасяне от въззивния смисъл в противоречие с твърденията на касатора по повдигнатите правни въпроси, поради което същите са неотносими към настоящия спор.
На следващо място, не се сочи в каква насока поставените въпроси са от значение за развитие на правото и са от значение за точното прилагане на закона. Не се сочи дали е налице няснота, непълнота или противоречие в нормите на чл.356 -358 от ГПК и в какво се изразява тя, която да бъде отстранена по тълкувателен път, с оглед правомощията на касационния съд в тази насока. Не се сочи и в каква насока следва да бъде изменена съществуващата трайна съдебна практика в производствата по възстановяване на нарушено владение, поради което соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е налице и обжалваното съдебно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита №172462 от 22.07.2010 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380, постановено на 24.03.2010 г., по гр.д.№ 33/2010 г., от Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. С. Ц. съдебен адрес[населено място], ул.”П.. Н.М.” №7, вх.Б, ет.1, ап.2 адв.В.А., да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на Д. И. Б. съдебен адрес[населено място], [улица] адв.В.С., сумата 500 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.