О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
гр. София, 30.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1365 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. /С./ против решение на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав, постановено на 07.07.2010 г. по гр.д.№ 2840/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 71 състав, постановено на 13.06.2008 г. по гр.д.№23603/2006 г.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба П. К. е оспорил наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По предявения иск за делба, въззивния съд е приел, че делбения имот е съсобствен между страните по спора – С. /С./ и П. К., при квоти по ? ид.ч. за всеки от съделителите, като е оставил в сила постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния Софийски районен съд. За да достигне до горния извод, съдът е зачел силата на пресъдено нещо, с която се ползува решението на ВКС, постановено по спор за собственост между П. К. и К. И. З. който е установено по отношение на ответника по този иск, че ищецът П. К. е собственик на ? ид.ч. от делбения имот, заедно с построените в него сгради. На това основание съдът е счел възражението на С. /С./ за индивидуална собственост върху делбения имот, на основание прехвърлителна сделка от обвързания със силата на пресъдено нещо К. З., за неоснователно. По направеното възражение за индивидуална собственост върху делбения имот от С. /С./ на основание прехвърлителни сделки, с първоначален прехвърлител на правото на собственост М. С. И., съдът е приел, че при установеното със съдебно решение положение по отношение на съсобствеността върху имота, при позоваването на индивидуална собственост от страна на трето лице на основание придобивна давност, то негова е тежестта да установи с доказателствени средства съответствието на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка на действителното положение и в частност, на оригинерния способ за придобиването на имота от М. И.. Предвид липсата на доказателства в тази насока и прцесуалното поведение на С. /С./ в последното по делото пред въззивния съд съдебно заседание, изразяващо се в липса на представител на страната и неосигуряване на допуснати до разпит свидетели, съдът е приел за недоказано твърдението на ответника, че е собственик на целия имот, чрез частно правоприемство от М. И..
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Сочените въпроси са относно доказателствената сила на нотариален акт по обстоятелствена проверка и противоречие на възприетото от въззивния съд по този въпрос с ТР №178/1986 г. на ОСГК. В цитираното тълкувателно решение, ВС е приел, че лицето, което оспорва истинността на нотариален акт по обстоятелствена проверка, носи тежестта от оспорването му в процеса. Въззивния съд не се е произнесъл по тежестта от доказването в процеса в противоречие с възприетото в тълкувателното решение от ВС. При конкуренцията на основанията за собственост, както и на фактическото положение относно владението на процесния имот, въззивния съд е зачел влязло в сила съдебно решение и установеното с него фактическо положение и по-конкретно факта на владението на една от страните по делото, като при наличието на съдебен акт от една страна и на нотариален акт по обстоятелствена проверка за трето лице, съдът е дал приоритет на влязлото в сила съдебно решение. На това основание е възприето, че оборването на установено със съдебно решение фактическо положение по отношение на владение на имот, тежестта се носи от страната, която го оспорва, без при този извод са се е обсъдил от въззивния съд въпроса за тежестта от оспорването на нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. С цитираното тълкувателно решение не се обсъжда правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, при конкретната фактическа обстановка, поради което липсва и противоречие с него по отношение на сочения правен въпрос.
Втори сочен правен въпрос, по който според касатора въззивния съд се е произнесъл и който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е относно субективните предели на силата на пресъдено нещо и конкретно по отношение на трети лица.
Хипотезата на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага произнасяне по правен въпрос, който да налага разкриване на точния смисъл на правна норма, чрез нейното тълкуване., налагащо се от неточното му прилагане и създадено правило, различно от установеното в закона. Допускането до касационно обжалване на това основание предполага посочване от страна на касатора не само правния въпрос, но и обстоятелствата, които налагат тълкуването на закона, на неясна или противоречива правна разпоредба, както и основанията, които налагат промяна на установена трайна съдебна практика по приложението на правна норма. В този смисъл са указанията, дадени от ВКС с ТР №1/2009 г. по приложението на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението на касационните основания не се сочи неяснота, непълнота или противоречие по отношение на законовите норми, уреждащи субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл.220 и чл.221 от ГПК /отм./, които да бъдат отстранени по тълкувателен път, с оглед правомощията на ВКС в тази насока, както и основания за промяна на трайната и последователна съдебна практика по приложението на тези разпоредби, поради което на това основание следва да се остави без уважение искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Третия въпрос, сочен като основание за допускане на касационното обжалване е, относно недопускането на свидетелски показания на лица, участвували като свидетели в охранителното производство по издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Основанието за допускане по този въпрос е посочено по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Така поставен, този правен въпрос е неотносим в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касае евентуално процесуално нарушение на въззивния съд, но не и формиран правен извод относно основателността на предявения иск с решението по делото. Процесуалните нарушения са основания за касационно обжалване на въззивно решение, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК. Тяхното наличие и основателност на доводите в тази насока следва да се обсъждат едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Сред изчерпателно посочените основания за допустимост на касационното обжалване не са допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, поради което доводите на касатора в тази насока и сочения процесуален въпрос са неотносими към производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280 от ГПК, предвид неговата факултативност.
По изложените съображения, състава на ВКС счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав, постановено на 07.07.2010 г. по гр.д.№ 2840/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 71 състав, постановено на 13.06.2008 г. по гр.д.№23603/2006 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.