О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
гр. София, 20.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1057 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Б. против решение №53 от 29.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д.№268/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение № 97/03.12.2009 г. по гр.д.№63/2009 г. по описа на Районен съд – Царево.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е неоснователен, въззивния съд е счел за недоказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът по делото е завзел и ползувал за процесния период 70 кв.м. от собствения на ищцата недвижим имот. Съдът е приел, че допусната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, по искане на ищцата и с цел доказване на горния факт, е заличена от съда като доказателствено средство по делото, поради невнасяне на определения депозит от страна на ищцата. Направените пред въззивния съд доказателствени искания в насока установяване на релевантния факт на ползуването от ответника на собствения на ищцата недвижим имот са оставени без уважение, доколкото процесуалната възможност за това е преклудирана по силата на закона. При липсата на доказателства, подкрепящи твърденията на ищцата относно основния факт на доказването – ползуването от страна на ответника на собствените на ищцата 70 кв.м. от нейния недвижим имот, съдът е отхвърлил предявения частично иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят твърди, че при разглеждането на делото от въззивната инстанция са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в нередовна процедура по призоваване, оставяне без уважение искане за спиране на производството, поради наличие на висящ преюдициален спор, което съдът е счел за неоснователно, както и липса на подробен доклад /което не отговаря на истината, видно от проведеното първо съдебно заседание, в което съдът подробно е докладвал както делото и спора между страните, така и жалбата на касаторката/.
Всички тези правни въпроси са неотносими към производството по допустимостта на касационното обжалване. Описаните в изложението факти и съдопроизводствени действия на въззивния съд и твърдението за наличието на съществени процесуални нарушения, биха могли да бъдат предмет на обсъждане от касационния съд, но разглеждайки касационната жалба по същество, не и в производството по селектирането на касационното обжалване, предвид посочените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК критерии. В тази разпоредба не е включено същественото нарушение на съдопроизводствените правила като основание за допускане до касационно обжалване на решенията на въззивните съдилища. Същественото процесуално нарушение води до неправилност на постановеното решение, като тази неправилност се преценява като касационно основание, съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, в производството по разглеждане на касационната жалба и проверка правилността на постановеното решение, но не е основание за допускане на касационното обжалване.
Поради липса на основание, сочено от жалбоподателя, за допускане на касационно обжалване, относимо към разпоредбата на чл.280 от ГПК, касационното обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53 от 29.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас, по гр.д.№268/2010 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.