О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. С., 28.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 274 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Т. против решение №1094/12.07.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 1502/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, ІХ въззивен състав.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, въззивния съд е приел същия за основателен. Съдът е отчел обстоятелството, че ответниците черпят своите права върху спорните имоти от продажба на наследство, извършено преживяла съпруга на общия на страните наследодател, извършено през 1971 година. Съдът е приел, че доколкото спорните имоти са земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на общия на страните наследодател през м.декември 1993 г. с позитивно решение на поземлена комисия, то съгласно разпоредбата на чл.90а, изр.второ от ЗН наследството се явява новооткрито наследство, поради което по отношение на тези земеделски земи продажбата на наследството от 1971 година не може да има действие.
В изложението на касационните основания по допустимост на касационното обжалване се сочи, че правния въпрос относно приложението на разпоредбата на нормите на чл.90а и чл.9а от ЗН и чл.188 от ГПК е противоречиво разрешаван от съдилищата, като в тази насока се представят решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че „обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, тъй като „ако остане в този му вид, решението може да създаде прецедент за неточното прилагане на закона и от други съдилища, а и от самата въззивна инстанция по делото”.
На първо място, касаторът не поставя правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, единствено посочване на правни норми не е равнозначно на поставяне на правен въпрос, по смисъла на чл.280 от ГПК. Дори и да се приеме, че такъв въпрос е поставен, не са представят влезли с в сила съдебни решения, от които да се направи извод, че при сходни хипотези на приложение на разпоредбата на чл.90а от ЗН /приложението на която е обусловила произнасянето по спора от въззивния съд/, съдилищата имат противоречиво разрешаване. Останалите доводи в изложението на касационните основания касаят допуснати според касатора, процесуални нарушения от страна на въззивния съд. Процесуалните нарушения са касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. тяхното наличие се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения не са касационно основание по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което са тяхното наличие не следва да се преценява в настоящото производство, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативния характер на касационното обжалване.
Неформулирането на правен въпрос във връзка с позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на соченото основание.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1094/12.07.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 1502/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив, ІХ въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.