О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
гр. София, 15.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1221 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., лично и като законен представител на Д. Д. П. против решение №771/21.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 3084/2009 г. от Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба, Б. К. Г., оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивния съд е приел, че ищците Д. П. и П. П. са реализирали правото на строеж, учредено им от Д. Г. и са придобили правото на собственост върху построеното – първи и приземен етаж от жилищна сграда, находяща се в[населено място]. Праводателят им на правото на строеж обаче, с последваща сделка е прехвърлил право на собственост /каквото не е притежавал върху описаните обекти/ върху цялата жилищна сграда на трето лице, с договор за покупко-продажба, което от своя страна е продало имота на ответника по спора – Б. Г.. Съдът е приел по направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност, че в негова полза е изтекла кратката придобивна давност, тъй като е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, като във връзка с направеното от ответника Б. Г. възражение за придобиване на имота по давност за присъединяване на владението на неговия праводател по възмездната сделка, съдът е отчел периода на добросъвестно владение и на последния. Като е приел горното, въззивния съд е отхвърлил предявените субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
В изложението на касационните основания за допустимост на касационното обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Сочения материалноправен въпрос от касаторите е относно наличието или не на изтекла придобивна давност, като се сочат решения на ВКС, в които, според касаторите е възприето различно по този правен въпрос, от възприетото от правна страна от въззивния съд.
Решение №649/1993 г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№ 477/1992 г. не противоречи на възприетото от въззивния съд по отношение на добросъвестността на ответника, доколкото правните изводи и в двете решения /на въззивната инстанция по настоящия спор и на ВКС по посоченото съдебно решение/ са идентични, както относно добросъвестността, така и относно приложението на кратката придобивна давност в случаите на добросъвестно владение и позоваване на придобиването на право на собственост на това основание. Липсва противоречие и с възприетото от въззивния съд с изводите на ВКС в посоченото решение №1124/2002 г. по гр.д.№ 1208/2001 г. на ІV г.о. относно действителността на продажба на чужд имот. Въззивния съд е възприел, че сделката е действителна, доколкото продажба на чужда вещ не е нищожна. Същите са изводите и на ВКС в посоченото решение, както и константната съдебна практика по този въпрос. Фактическата обстановка, както и правните изводи по представеното решение№ 1293/2009 г. по гр.д.№4712/2007 г. на ІV г.о. са коренно различни и неотносими към спора по настоящото дело, като в тази насока не се сочи и конкретно противоречие с така посоченото и представеното решение, поради което то е неотносимо към настоящия спор.
Предвид изложеното, съдът счита, че соченото касационно основание по допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №771/21.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 3084/2009 г. от Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.