О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
гр. София, 09.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1169 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], против решение № 728/17.05.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 1901/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение, постановено по гр.д.№ 50/2008 г. от Районен съд – Асеновград.
С писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба я оспорват.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, въззивния съд е приел, че по делото липсват доказателства, установяващи, че спорните имоти, представляващи гори в землището на[населено място], са били „балталъци”. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, установяващи правото на собственост според ответника по делото, като е приел, че общинските гори, които се определят като „балталъци” в землището на[населено място], не включват процесните, доколкото те са посочени само като граници на общински гори. Съдът е приел, че липсват предпоставките за възстановяване на правото на собственост върху спорните гори в полза на ответната община, поради което същите продължават да принадлежат към държавния горски фонд.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата /доколкото се сочи от касатора съдебна практика на ВКС, по постановени решения по реда на ГПК /отм./, основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В тази връзка, по втория поставен процесуалноправен въпрос се сочи противоречие решение на В..
Първия поставен процесуалноправен въпрос е, следва ли въззивния съд да направи самостоятелна преценка на доказателствата, събрани и пред двете инстанции, да обсъди доводите на страните и да направи собствени правни изводи. За да е налице противоречие с представената практика по отделни казуси, следва въззивния съд да е процедирал в противоречие с възприетото от съдилищата, изразяващо с в това, че въззивния съд следва да направи самостоятелна преценка на доказателствата, събрани и пред двете инстанции, да обсъди доводите на страните и да направи собствени правни изводи. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в т.ч. и задължителна за съдилищата, обобщена с тълкувателни решения на ВС и ВКС. Въззивния съд не е процедирал в противоречие с тази постоянна съдебна практика, доколкото е формирал собствени изводи относно фактическата обстановка, относима според него към спора и релевантните правни факти, направил е и собствени изводи относно основателността на предявения иск, както и относно неговата правна квалификация, с оглед възраженията на ответника по спора [община], направени във въззивната инстанция. Доколкото въззивния съд не е процедирал в противоречие с трайната съдебна практика по този процесуалноправен въпрос, то не е налице и соченото касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в този смисъл.
Твърди се, че по процесуалноправния въпрос, касаещ правната квалификация на предявения установителен иск, съдът се е произнесъл по въпроса, който е противоречиво разрешаван от съдилищата. Сочи се противоречие с възприетото от съда в решение на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.д.№ 1685/2008 г.
Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, не включва практиката на административните съдилища, тъй като предмета на правораздаване на гражданските и административните съдилища е различен, като в този смисъл са и указанията по прилагането на нормата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Соченото решение на административен съд, като основание за приемане на противоречиво разрешаване от съдилищата като касационно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не следва да се приема като доказателство в този смисъл и е неотносимо към производството по чл.288 от ГПК, доколкото не може да обоснове търсеното противоречие.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените основания за това от страна на жалбоподателя.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 728/17.05.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по гр.д.№ 1901/2009 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.