О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
гр. София, 19.12.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1199 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Г., Н. П. Г., И. П. Г., М. П. П., П. Х. П., Ц. Х. П. и Е. А. П. против решение №389/27.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 537/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба, [община], оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, с писмен отговор, подаден в срока по чл.287 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, предвид критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен. Съдът е приел, че на посоченото основание – по наследство от техния наследодател, ищците не са придобили правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в [населено място]. От събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че по отношение на процесния имот не е налице окончателно решение на поземлена комисия, с което да се възстановява собствеността върху имота в реални граници. Съдът е обсъдил и наведените основания от въззивниците, в подкрепа на твърдението им, че имотът следва да им бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, като е приел, че наследодателят на ищците – П. А. Г. е внесъл процесния имот в ТКЗС през 1957 г., като с оглед започнала процедура по отчуждаване през 1958 г. по реда на ЗПИНМ /отм./, имотът е бил отреден за жилищен комплекс, магазини, услуги и заведения за обществено хранене, като преди 1989 г. върху имота са били изградени жилищни блокове от жилищен комплекс. С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът е приел, че не са били налице предпоставките възстановяване на собствеността върху спорния имот. Подобно решение не е издавано и от административния орган, легитимиран да издаде това – О. п. к. Предвид изложеното, съдът е приел, че ищците не са собственици на спорния имот е отхвърлил предявения положителния установителен иск за собственост, като неоснователен.
В изложението на касационните основания за допустимост на касационното обжалване, не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на кое да е от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – 3 от ГПК. Сочените доводи са относно неправилност на постановеното решение и то на основания, различни от тези, въведени с исковата молба, като доколкото производството по делото е по реда на ГПК /в сила от 01.03.2008 г. – исковата молба е с вх.номер от 19.05.2010 г./, тези основания не са били предмет на обсъждане както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, доколкото последния е ограничен от въведените основания относно твърдяното право на собственост с исковата молба. По изложените във въззивното решение основания за неоснователност на предявения иск не се сочат от касаторите основания, за наличие на допустимост на касационното обжалване. Съдът е приел, че липсва решение на административния орган, за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот, като е приел освен това, че не са били и налице основания за това възстановяване по ЗСПЗЗ. По този правен въпрос, обосновал изводите на съда за неоснователност на предявения иск, не се сочат основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Изложението представлява оплакване по същество за неправилност на съдебния акт, като проверката за това не е допустимо да се прави в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид факултативността на касационното обжалване. Не е допустимо въвеждането на основания за основателност на иска пред касационната инстанция, които не са били въведени по допустимия процесуален ред по спора пред въззивната инстанция, предвид и законовото ограничение на чл.266 от ГПК, като липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по поставен правен въпрос, останал извън спора във въззивното производство, води до липса на относимост на същия правен въпрос относно допустимостта на касационното обжалване. В този смисъл, позоваването на касаторите на правни въпроси, свързани с приложението на разпоредби на ЗВСВОНИ е неоснователно, тъй като това основание не е било сред основанията, посочени в исковата молба, респ. не е било сред основанията, обсъдени от въззивния съд, на които ищците са основали своята претенция за правото на собственост върху спорния имот.
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №389/27.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 537/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.