О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
гр. София, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1287 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. „Б. А.” против решение, постановено на 17.09.2009 г. от Софийски градски съд, ІV”б” състав, по гр.д.№ 2534/2006 г.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е допуснал извършването на делба на недвижимия имот, предмет на делбеното производство, при квоти 1/3 ид.ч. общо за Н. Н. Н. – Б. и С. Н. Т. и 2/3 ид.ч. за Ф. „Б. А.”. Предмет на делбата е недвижим имот, останал в наследството след смъртта на Б. А.. Негови наследници по закон за съпругата му Г. К. А. и брат Ж. А.. За да достигне до горния извод относно допускането на делбата, съдът е приел, че след дарението на 1/6 ид.ч. от имота, направено от наследника на Б. А. – Ж. А., в полза на наследодателя на Н. Н. Н. – Б. и С. Н. Т. – Н. Н. – починал в хода на производството по делото, последния е придобил правото на собственост и върху останалата 1/6 ид.ч., притежавана от дарителя Ж. А., на основание упражнявано от него давностно владение. Предвид универсалното завещание, оставено от наследника на Б. А. – Г. К. А., в полза на Ф. „Б. А.”, делбата е допусната при горните квоти в съсобствеността по отношение на недвижимия имот.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпрос, разрешавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/доколкото се сочи противоречие с решения на ВКС и ВС, постановени по реда на ГПК /отм./, които не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, каквито са указанията на ВКС по приложението на нормата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК/. Сочените правни въпроси са относно възможността да се придобие идеална част от недвижим имот при ограничението на разпоредбата на чл.59 от З. /отм./ и забраната на чл.15 от ЗСГ /отм./.
Така поставените въпроси са не са разрешени от въззивния съд в противоречие с представените решения на ВКС. Фактическата обстановка по цитираните дела е различна и възприетото в тях становище е по поставения правен въпрос, но при различна фактическа обстановка, поради което същите не могат да се възприемат като противоречиво произнасяне по поставения въпрос от съдилищата. В случая, съдът се е произнесъл по придобиване на право на собственост чрез осъществено владение на частта на друг съсобственик, а не реална част от парцел, поради което не е налице идентичност между фактите по делата, по които са постановени представените решения и по настоящото, следователно не е и налице търсеното противоречиво разрешаване от съдилищата, като касационно основание за допускането до касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на твърдението за наличие на касационно основание във връзка с произнасянето на въззивния съд по неприложимостта на ограничителната разпоредба на чл.15 от ЗСГ /отм./ се сочи противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС№4/1978 г. Не е налице такова противоречие, доколкото хипотезите на цитираното постановление и по специално цитираната т.6 от същото, касае разпоредителни сделки между страни, които се извършват с посредничеството на общинските съвети, докато в настоящото хипотеза се касае за правоотношения между съсобственици, за които законът изрично е предвидил възможността сделки да се извършват без посредничеството на общинския народен съвет, в каквато насока са и изводите на въззивния съд, т.е. не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС по цитираното по-горе постановление на Пленума на ВС.
Предвид липсата на касационни основания, посочени от жалбоподателя, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, такова не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение, постановено на 17.09.2009 г. от Софийски градски съд, ІV”б” състав, по гр.д.№ 2534/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.