О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 28.09.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 646 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Х. против решение № 690/05.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 411/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, на основание чл.30 от ЗН, съдът е отменил извършени от общия на страните наследодател дарения в полза на ответника по делото на притежаваните от него идеални части от недвижими имоти – апартамент и гараж, като е възстановил запазената част на ищцата по делото в размер на ? ид.ч. от гаража, както и на 18746,96/102666,5 ид.ч. от апартамента, находящи се в [населено място]. За да достигне до този извод, съдът е приел, че с извършените дарения се накърнява запазената част на ищцата по делото – преживяла съпруга на дарителя И. И. Х..
Даренията, които са намалени с постановеното решение, са извършени по отношение на имотите изцяло, а не само по отношение на идеалната част от тях, притежавана от наследодателя в режим на СИО с ищцата по делото, като последната също е участвувал като страна по сделката, като също е прехвърлила своята идеална част от недвижимите имоти, в полза на ответника по делото.
Правният въпрос, който се поставя в изложението на касационните основания при твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е, основателно ли е искането за намаляване на дарение, извършено от двама съпрузи на имущество в режим на съпружеска имуществена общност, в полза на трети лице, от една от страните по същата сделка, по отношение на идеалната част, прехвърлена от другия съпруг. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като това искане е в противоречие с морала и добрите нрави.
Самото позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предполага посочване с какво произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Не се сочи дали нормата на чл.30 от ЗН е неясна, противоречива или непълна, което от своя страна ще следва да се отстрани по тълкувателен път или по приложението на същата законова разпоредба липсва съдебна практика. Следва да се отбележи, че нормата на чл.30 от ЗН не е неясна, противоречива или непълна, както че по нейното прилагане съществува многобройна и единна съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, изразена в тълкувателни решения на ВС и ВКС, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Тези обстоятелства водят и до неприложимост на соченото касационно основание по допустимостта на касационното обжалване, с оглед и указанията по приложението на чл.280 от ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, не е налице соченото основание по допустимостта на касационното обжалване, поради което състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690/05.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 411/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.