О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. С., 21.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 109 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №60-І от 16.08.2007 г., постановено по гр.д.№ 797/2007 г. от Окръжен съд – Бургас.
С писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба са оспорили наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че по силата на наследяване и реституция, ищците са собственици на основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ на част от недвижим имот, годен от техническа гледна точка да бъде обособен в самостоятелен парцел, който се държи без правно основание от ответника по делото – [община]. Съдът е приел, че след отчуждаване на част от имота, бивша собственост на наследодателя на ищците, останалата част от имота, за която не е била провеждана отчуждителна процедура и никога не и бил отчуждаван, е останал собственост на ищците по делото, респ. техния наследодател, като неправомерно е бил завзет от общината – ответник. На това основание и с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, съдът е приел, че ищците са собственици на неотчуждаваната част от имота, като е осъдил ответника да им го предаде. В тази част от имота са били осъществени строителни дейности, изразяващи се в построяването на трафопост и бетонова алея, но тяхното изграждане е незаконно, предвид липсата на строителни книжа и строително разрешение за тяхното изграждане и са изградени след 1992 г., което от своя страна е довело въззивния съд до извод за липса на пречки за възстановяване собствеността върху тази част от имота, предвид и разясненията по отношение на предпоставките за реституция, дадени с ТР №6/2006 г. на ОСГК на ВКС – т.2.
В изложението на касационните основания се сочат материалноправни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Първия материалноправен въпрос е, следва ли при преценка на предпоставките за възстановяване на собствеността върху недвижим имот по ЗВСОНИ, същия да е бил собственост на държавата, община, обществена организация или на техни дружества по смисъла на чл.61 от ТЗ. Твърди се, че съдът не е извършил такава преценка и неговия извод е в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в т.3 на ТР №6/2006 г. Съдът не се е произнесъл по този въпрос в противоречие с цитираното тълкувателно решение, доколкото е приел, че е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, като от фактическа страна е приел, че имотът в неотчуждената му част съществува реално и не е законно застроен, като законността на застрояването е пречка за възстановяването на собствеността, но липсата на законност на частичното застрояване, съдът е съобразил като липса на пречка за възстановяването на собствеността, като в тази насока правните му изводи са напълно съобразени със задължителната съдебна практика, отразена в същото тълкувателно решение – т.1.
Поставен е и втори материалноправен въпрос – дали владението на имота от страна на трето за спора лице е пречка за възстановяване собствеността върху имота. Съдът е приел от фактическа страна, че имотът, при наличие на предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността, се държи от ответника по спора и въз основа на тези фактически изводи е приел за основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС. Така формулиран, правния въпрос е неотносим към спора поделото, доколкото от фактическа страна въззивния съд е приел друго, различно от съдържащото се твърдение за факти в правния въпрос. Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд не подлежи на проверка от касационния съд в производството по чл.288 от ГПК. Фактите по делото, тяхната преценка и установената фактическа обстановка от съда е въпрос на обоснованост на съдебния акт, като необоснованото съдебно решение не е основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. нейното наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, не и в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност. В тази връзка е неотносим към настоящото производство и поставения въпрос относно възможността да се обособи самостоятелен парцел от неотчуждената част от имота, както и въпросът за наличието на улична регулация и паркова алея, доколкото въззивния съд е приел от фактическа страна, с оглед съдебно-техническите експертизи по делото, че съществува техническа възможност, неотчуждената част от имота да бъде обособен в самостоятелен парцел, предвид изискванията за това, а по отношение на уличната регулация и паркова алея, съдът е приел, че липсва подобна регулация.
По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60-І от 16.08.2007 г., постановено по гр.д.№ 797/2007 г. от Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.