О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
гр. София, 14.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1005 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №344/16.06.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 341/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба я оспорва по същество.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед критерия по чл.280, ал.2 от ГПК.
Съдът е приел предявения ревандикационен иск за неоснователен. За да достигне до този краен извод относно основателността на иска, съдът е счел за неоснователно твърдението на ищеца, че е собственик на процесния недвижим имот. Правните изводи на съда в тази насока са, че въз основа на проведения търг за продажба на дълготраен актив от имуществото на ТКЗС, проведен на 29.04.1994 година, ищецът не е могъл да придобие правото на собственост, тъй като последвалия договор за продажба, сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС не е сключен в предвидената в чл.18 от ЗЗД форма за действителност на договора за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Съдът е приел, че препращането в чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ към чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ и към НТ/отм./ е единствено по отношение на провеждането на търга, но не и към следващите действия, а именно – сключването на договора за продажба само в писмена форма.
В изложението на касационните основания се твърди, че е налице предвиденото в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационно основание – произнасяне от съда по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Правния въпрос е, каква е формата за действителност на договора за продажба на дълготрайни активи на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Представено е решение № 301 на ВКС, І г.о., постановено на 24.06.2011 година по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че в горния случай, за действителността на договора е достатъчна писмената форма. Това противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос е основание за допустимост на касационното обжалване.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 520,51 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №344/16.06.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 341/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Указва на [фирма], [населено място], общ.Б., да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 520,51 лева, като в седмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ……………………….. , за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.