О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 20.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1243 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. В. против решение № 69/ 01.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 13/ 2011 г. от Окръжен съд – Сливен.
Постъпил е писмен отговор от ответника по касационната жалба Н. Д., с който се оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да достигне до извода за неоснователност на предявения ревандикационен иск, съдът е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост върху претендираните родово определени вещи. Съдът е направил този правен извод въз основа на възприетите от него като експертни заключения, изготвени в хода на наказателно производство по приложени наказателни дела. Съдът е формирал правни изводи по отношение на допустимостта съдът да цени експертни заключения, по назначени от друг орган на правораздаване експертизи, като е приел, че е процесуално допустимо тези заключения да бъдат ценени като такива и в друго производство, в случая съдебно, независимо от това, че не са допуснати като доказателство от съда, разглеждащ делото и не са приети от него като експертни заключения. Съдът е приел също така от фактическа страна, че приложените към наказателното дело договори за аренда са оспорени по съответния процесуален ред от ответниците по делото и в тази насока и с оглед заключенията на експерт, депозирани в хода на наказателното производство е приел, че същите са неавтентични.
В изложението на касационните основания към касационната жалба се сочат процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, като по отношение на тази въпроси е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, доколкото се сочи противоречие с решения на ВС и ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Първия процесуалноправен въпрос е относно възможността на страна да оспори автентичност на документ, който не е представен фактически по делото като писмено доказателство. Съдът не се е произнесъл по правния въпрос в противоречие с представените съдебни решения, доколкото е приел от фактическа страна, че срокът по чл.154 от ГПК /отм./ е спазен, т.е. страната е оспорила писмени доказателства в рамките на преклузивния срок, а именно съдебното заседание, в което са били представени писмените доказателства. По така формулирания правен въпрос съдът е приел, че срокът за оспорване на писмени доказателства е спазен, което не е в противоречие с възприетото в цитираните съдебни решение на ВС и ВКС, а преценката относно обстоятелството, дали действително преклузивния срок е спазен и правилно ли съдът е процедирал при преценката на доказателствата относно наличието на оспорване, не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК. Твърдението на касатора се свежда до наличие на съществено процесуално нарушение, което следва да се прецени при разглеждане на касационната жалба по същество.
Втория формулиран въпрос е относно възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела. По този правен въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, тъй като въззивният съд е приел, че в тази процесуалноправна хипотеза заключенията на експерти, депозирани пред органите на досъдебното наказателно производство е допустимо да се ценят като експертни заключения и в хода на гражданско съдопроизводство, без те да са допуснати по предвидения в ГПК /отм. / процесуален ред. В представените от касатора решения №636/1977 г. по гр.д.№ 3017/1976 г. на І г.о. на ВС и №932/1991 г. по гр.№ 699/1991 г. І г.о. на ВС са направени изводи относно тази възможност в насока, различна от изводите по този въпрос на въззивния съд. Това противоречиво разрешаване от съдилищата е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, в рамките на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 392 лева, за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69/ 01.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 13/ 2011 г. от Окръжен съд – Сливен.
Указва на Д. Й. В. от [населено място] войвода, общ. С., да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 392 лева, като в седмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ………………………., за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.