О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 21.09.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септмври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 525 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К. против решение № 412/05.03.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 2390/2011 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
От ответниците по касационната жалба, отговори са постъпили от Ч. П. и В. П., С. Б. и Б. Б., К. Б. и М. Б. и В. Г. С… С писмените отговори се оспорва касационната жалба както по същество, така и относно наличието на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване, сочени в нея.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството е делбено, във фазата по допускането на делбата. За да отхвърли предявения от М. С. К. иск за делба на недвижим имот, съдът е приел, че липсва възникнала съсобственост между страните по делото. До този извод въззивният съд е достигнал, като е преценил, че ищцата основава своите права на съсобственик на правна сделка, с която [фирма] е прехвърлило собствеността върху дворното място, върху което е построена осеметажната жилищна сграда, предмет на делбата, до размер на 1/5 ид.ч. на ищцата по делото. Предхождата сделка, с която [фирма] е придобило собствеността върху дворното място е прогласена за нищожна, като обективираната в сделката продажба е прогласена за симулативна, а за действителна е обявена сделка, с която дружеството е поело задължение за построяване на жилищна сграда, която сделка е развалена, отново с влязло в сила решение, поради неизпълнение. Съдът е приел, че макар ищцата да е придобила правото на собственост върху идеалната част от недвижимия имот въз основа на правна сделка, предхождаща вписването на исковата молба по развалянето на договора, с който нейния праводател е придобил правото на собственост, то тя не е трето лице по смисъла на чл.88 от ЗЗД, придобило права преди вписването. Съдът е приел, че това е така, тъй като ищцата е била физическо лице, представляващо същото търговско дружество, страна по разваления договор и в този смисъл развалянето на договора следва да има действие и по отношение на сделката, с която същото физическо лице е придобило права от дружеството, чийто представител по смисъла на разпоредбите на ТЗ е било.
По изложените съображения, съдът е приел, че развалянето на договор и предвид неговото обратно действие, обвързват и физическото лице, управляващ дружеството – страна по развалената сделка и същото не е трето лице по смисъла на чл.88 от ЗЗД.
Освен гореизложеното, съдът е приел, че сделката – замяна, с която ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от дворното място, а оттам и по силата на приращението и на основание чл.92 от ЗС и на построеното в имота до размер на същата идеална част е нищожна, поради липса на съгласие, като е приел от фактическа страна, че дружеството, страна по извършената замяна се представлява винаги и само от двамата си управители заедно, докато сделката е сключено само с един от представляващите дружеството. Оттук, въззивният съд е направил извод за недействителност на извършената замяна – нищожност, поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като е приел че и на това основание липсва възникнала съсобственост между страните в делбеното производство.
В изложението на касационните основания се сочи произнасяне от въззивния съд по правни въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата – сочи се решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, като противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по първия поставен правен въпрос и решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК – с твърдение за противоречие с възприетото то съда по втория поставен правен въпрос – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Първия поставен правен въпрос е относно това, по отношение на кои лица се разпростира обратното действие на развалянето на правната сделка, като се сочи противоречие с възприетото от ВКС с решение №267/19.02.2003 година по гр.д.№ 1325/2002 г. на ІV г.о. С цитираното решение е прието, че обратното действие на развалянето на договор не се засягат права, придобити от трети лица, преди вписването на исковата молба. С обжалваното решение не е отречено ограничението на обратното действие, предвидено в разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, отразено в правните изводи и на цитираното решение на ВКС, като е прието, че страната, която се позовава на ограничението на чл.88, ал.2 от ЗЗД обаче, няма качеството „трето лице”, което визира разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл липсва и противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, поради което не е и налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Втория правен въпрос, сочен от касатора е относно характеристиките на нотариалния акт, обективиращ сделка и разпределението на доказателствената тежест при оспорването му. Този правен въпрос, макар по него съдът да се е произнесъл, не е обусловил крайния извод на съда относно основателността на предявения иск за делба. Основния, решаващ правен извод на съда е относно действието на развалянето на договора и зачитането на придобитите права от трети лица преди вписването на исковата молба, по който правен въпрос не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, поради което съдът счита, че втория поставен правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК, доколкото не е обусловил извода на съда относно основателността на предявения иск. В този смисъл, относно относимостта на поставения правен въпрос, са и задължителните указания, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на В. Г. С. следва да се присъди сумата 450 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по представената фактура № 00027/21.05.2012 г., в полза на С. П. Б. и Б. М. Б. следва да се присъди сумата 1500 лева, представляващо заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № серия Б 209484 и в полза на К. И. Б. и М. Б. Б. сумата 1500 лева, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № серия Б 209 485.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 412/05.03.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 2390/2011 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. С. К. съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати както следва: на В. Г. С. сумата 450 лева, на С. П. Б. и Б. М. Б. общо сумата 1500 лева и на К. И. Б. и М. Б. Б. общо сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.