О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217 / 07.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Емануела Балевска
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1008 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1589/ 12.10.2015 г. по гр. д. № 1880/ 2011 г, с което Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение молбата на [фирма] да тълкува влязлото в сила свое решение № 199/ 07.02.2012 г. по същото дело.
Решението се обжалва от [фирма] със седалище [населено място], [община], Пловдивска област с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди направените от страните оплаквания, доводи и възражения и да изложи съображенията си по тях при постановяване на своя акт?
2. Длъжен ли е съдът да даде авторитетно (собствено) тълкуване в случай, че решението е неясно поради порок, обективиран в диспозитива?
К. счита повдигнатите въпроси включени в предмета на производството по тълкуване и обуславящи изводите на въззивния съд. Обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с практика на ВС и на ВКС по нормативно и казуално тълкуване, цитирана в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 251 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище също [населено място], намира за изключено всяко основание за допускане на решението до касационен контрол, тъй като то съответства на съдебната практика по тълкуване на съдебните решения. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата има допустим предмет (арг. от чл. 251, ал. 5, вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). То е срещу решение, с което въззивният съд е отказал да тълкува своето решение по чл. 109 ЗС по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадено е от легитимирана страна – ответникът по делото, приключило с влязло в сила осъдително решение, чието право на тълкуване обжалваното решение отрича. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите от касатора въпроси не обуславят въззивното решение. Това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК касационният контрол да се допусне, като съображенията за това са следните:
За да отхвърли молбата на длъжника да подложи на тълкуване своето влязло в сила решение въззивният съд е приел, че изявената воля е ясна. С решението по иска по чл. 109 ЗС касаторът е осъден да премахне всички сергии, поставени на второстепенния път № 37, осигуряващ достъп достъпа до собствения на ответника по касация имот и да не препятства по никакъв начин преминаването по този път. Съобразявайки твърденията в молбата, с която е бил сезиран, въззивният съд е отрекъл правото на касатора на тълкуване с две групи съображения. Първо, порокът по чл. 251 ГПК касаторът обосновава с довода, че в хода на висящото дело е настъпила промяна, която е налагала имотът да бъде индивидуализиран в решението по чл. 109 ЗС по актуално състояние. В. съд е отрекъл възможността несъобразяването на факт, настъпил до влизане в сила на решението, да бъде поправен по реда на чл. 251 ГПК. Второ, порокът по чл. 251 ГПК касаторът е извел с твърдения, че съдебният изпълнител неоправдано е разширил предметния обхват на изпълняемото право по делото, образувано по изпълнителния лист, издаден на основание осъдителното въззивно решение. В. съд е отрекъл възможността евентуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител да обоснове право на тълкуване по изпълнителния титул.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси обусляват въззивното решение. Никой от тях не попада в двете групи мотиви, при които въззивният съд е отрекъл упражненото от касатора право на тълкуване на влязлото в сила решение. Действително към молбата по чл. 251 ГПК самият касатор е приложил постановление, с което съдебният изпълнител е оправомощил взискателят за сметка на длъжника сам да събори постройките, чието премахване е искано по принудителен ред и необжалваемо (влязло в сила) съдебно решение, с което постановлението е потвърдено. Дори касационната инстанция да приеме, че с влязлото в сила постановление по чл. 526 ГПК принудителното изпълнение на решението по чл. 109 ЗС е проведено, а в чл. 251, ал. 2 ГПК законодателят изрично изключва възможността да се иска тълкуване, когато решението е изпълнено, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Точната и ясна разпоредба на чл. 251, ал. 2 ГПК изключва (допълнителното) основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по молбата е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1589/ 12.10.2015 г. по гр. д. № 1880/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Пловдивска област, Зеленчукова борса, офис 1, да заплати на [фирма] също със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Пловдивска област, сумата 1 000 лв. – разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.