3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 31.03.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1049 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, I.-ти граждански състав, постановено на 23.11.2015г. по в.гр.д.№461/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [община] иск за признаване за установено, че дружеството е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 56784.536.153 по К. на [населено място], одобрени със заповед № КД-14-16-1115/05.09.2012г. на началника на С.-П., с адрес на поземления имот [населено място], ЮИЗ №35, с площ от 4498кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-за машиностроителна и машинообработваща промишленост, със стар идентификатор 56784.536.944, номер по предходен план: кв.9, парцел:част от УПИ V, като дружеството е осъдено да заплати на [община] сумата 3059лв. разноски по съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – следва ли да се счита за задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност уведомяването на ответника за собственическите намерения на ищеца по отношение на претендирания имот в хипотеза, при която се претендира, че правото на собственост е придобито по давност.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК [фирма] е предявило иск за приемане за установено по отношение на [община], че посочения в исковата молба имот е негова собственост на основание изтекла придобивна давност.
В обжалваното решение действително е прието, че по делото няма доказателства до 2014г. [община] да е била уведомявана за собственическите намерения на [фирма] по отношение на претендирания имот. Тази констатация обаче сама по себе си не е обосновала правен извод за недоказаност на поддържаното от дружеството придобивно основание, тъй като в обжалваното решение на първо място е прието, че не е установено точно [фирма] да е ползвало процесния имот през исковия период – прието е, че показанията на разпитаните по делото свидетели И. Р. В. и Г. В. Д. се отнасят до производствената база „Н.“ /терен с площ над 10 дка/, ползвана от няколко дружества, без да установяват кои точно имоти попадат в този терен. Констатирано е също и противоречие между показанията на свидетелите и представените от самото дружество писмени доказателства, установяващи, че правото на собственост върху имоти, съседни на процесния, върху които е направена тази обща база, принадлежат на други дружества, поради което е прието, че свидетелските показания са неточни, което поставя под въпрос и твърдението за осъществяваната от [фирма] фактическа власт върху процесния имот /доколкото имотите, върху които е изградена оградата не са собственост на това дружество, както и с оглед обстоятелството, че оградата е поставена от [фирма], което дружество охранява и процесния имот 153. С оглед на това е прието, че в базата са включени имоти, собственост на различни дружества, което разколебава извода, че точно дружеството-ищец ползва всички имоти, че точно той складира метали, че той е бетонирал терена и го е оградил.
В. съд е приел също така, че не е налице и другата предпоставка за осъществяване на твърдяния от [фирма] придобивен способ, а именно че не е установено и намерение за своене на имота. Предвид установената по делото свързаност между [фирма], [фирма] и [фирма] е прието, че дружеството ищец демонстрира точно обратното на заявените от него собственически права върху имота, както и че представителите на дружеството очевидно са считали през процесния период и считат имота не са собственост на [фирма], а за общинска такава – с молба от 15.09.2007г. [фирма] предлага на [община] замяна на ПИ №186, представляващ част от УПИ V – за машиностроене, в кв.19 на Ю. индустриална зона срещу предоставяне на жилища на същата стойност, след което със заявление от 19.09.2014г. [фирма] отправя до [община] искане да бъде открита процедура по закупуване на поземления имот. Посочено е също така, че в производството по делото дружеството-ищец се е съсредоточило да доказва, че имотът не е общински и да оспорва доказателствената сила на съставения акт за частна общинска собственост, вместо да докаже собственото си твърдяно придобивно основание, какъвто все пак е предмета на положителния установителен иск, с който е сезиран съдът.
Поставеният от касатора въпрос следователно не обуславя правните изводи на съда по конкретното дело, доколкото и без констатацията за непредставянето на доказателства за уведомяване на ответника за собственическите намерения на претендиращото придобиване правото на собственост върху имота дружество, е прието, че не се установява да са налице елементите на твърдяното придобивно основание /придобивна давност/, а именно corpus /упражняване на фактическа власт/ и animus /намерение за своене/. Поради това следва да се приеме, че касаторът не обосновава изискуемата от закона обвързаност между поставения въпрос и правните изводи на въззивния съд, а оттам и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.11.2015г. по в.гр.д.№461/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „В.“,[жк], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [община], ЕИК[ЕИК] сумата 3059.23лв. /три хиляди петдесет и девет лева и 23ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: