О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 25.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 289/2009 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК.
З. Р. З. от гр. Д., чрез адв. Жобжалва и иска да се отмени Определение Nо 47 от 23.02.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 75/ 2009 год. на Смолянския окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 46 от 05.02..2009 година , постановено по гр.д. Nо 30/2009 година на Девинския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилно, постановени в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, като доказателствата по делото са ценени едностранчиво, без да се ценят всички такива.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с наличие на противоречиви решения за възможността правото на собственост да се защити по пътя на петиторната защита , когато за спорния имот има издадено решение на административен орган- в случая на ПК , като се поиска по пътя на косвения контрол да се провери законосъобразността на административен акт, легитимиращ противопоставимите на ищеца права на собственост на ответника по иска по чл. 108 ЗС. Сочи се Решение Nо 476 от 17.03.2005 г. на ВКС по гр.д.Nо 2712/2003 г. IV отд.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК определение за прекратяване на делото ,потвърдено от втората инстанция , с което се прегражда пътя на искова защита, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна- Н. Е. София .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С обжалваното определение , окръжният съд по жалба на З. З. , в правомощията на втора инстанция , е потвърдил определението на районния съд за прекратяване на делото по заявените иск по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за защита на правото на собственост на нива с площ от 0.457 дка , имот Nо 001037 в м.”Г”, землището на с. Н., след като е приел, че искът е недопустим поради обстоятелството, че за този имот е налице вляло в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , потвърдил отказа за възстановяване на собствеността на наследниците на Р. Ш.
Повдигнатите материално-правни въпроси относно възможността правото на собственост да се защити по пътя на петиторната защита , когато за спорния имот има издадено решение на административен орган- в случая на ПК , като се поиска по пътя на косвения контрол да се провери законосъобразността на административен акт, легитимиращ противопоставимите на ищеца права на собственост на ответника ” са въпроси , произтичащи от естеството на спора за защита по пътя на чл. 108 ЗС, но те не са в противоречие с разрешението по цитираното решение на ВКС не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване на определението за прекратяване на иска. Противоречието изисква едни и същи въпроси по съществото на спора за собственост да се разрешават в противоречив смисъл . В случая основния мотив на съда, прекратил делото е , че правата на собственост на ищците за претендираната земеделска земя са отречени , с решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ и този спор не може да се пререши ,тъй като не се твърди и друго основание за собственост. На земеделската земя. Цитираното решение приема за безусловен факта , че е налице позитивно решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, т.е. липсва сходство по основната предпоставка- акта , с който лицето-ищец се легитимира като собственик.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 916/ 06.03.2009 година , заявена от З. Р. З. от гр. Д., чрез адв. Ж, срещу Определение Nо 47 от 23.02.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 75/ 2009 год. на Смолянския окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 46 от 05.02..2009 година , постановено по гр.д. Nо 30/2009 година на Девинския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :