О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 17.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 2908 / 2008 година, и за да се произнесе, взе предвид :.
Производство по реда на чл. 251 ГПК, образувано по Молба вх. Nо 12541/12.06.2014 година, заявена от адв. Р.М.- АК В. Т., като процесуален представител на търговско дружество [фирма], със седалище [населено място] и управител Р. Д..
С Молбата на търговското дружество [фирма], със седалище [населено място] и управител Р. Д. е направено изрично/ напълно коректно/ искане за тълкуване на влязло в сила Решение No 935 от 12.10.2007 год., постановено по гр.д.No 211/2006 год. на РС-Велико Търново и потвърдено с Решение No 155 от 28.05.2008 год. по гр.д.No 1286/2007 год. на ОС-Велико Търново.
Решението на втората инстанция е влязло в сила с постановяване на определението по чл. 288 ГПК от ВКС.
С посочената молба , търговското дружество- ответник по делото по заявения от И. И. И. от [населено място] ревандикационен иск, е поискал да се тълкува волята на решаващия съд досежно предмета на спора, посочен по исковата молба – на ? идеална част от земеделски имот- ИЗОСТАВЕНА НИВА от 12.349 дка , имот Nо 028006 по плана за земеразделяне на [населено място], и отразения недвижим имот / без уточнение за ? идеална част / по решението на първата инстанция, съответно потвърдено от втората инстанция.
Районният съд, сезиран с молбата по чл. 251 ГПК е препратил делото и цялата преписка на ВКС, като приема , че е касае до искане за тълкуване на определението на ВКС по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, второ отделение на гражданската колегия, като прецени данните по делото и закона , намира:
П. дело „по компетентност“ дело за произнасяне от ВКС , съставлява акт на неправилно разчитане на закона от страна на компетентния съд – РС Велико Търново, надлежно е сезиран от страна на молителя.
Съдебната теория и практика приемат , че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение , с което се разрешава конкретен материално-правен спор и се ползва със силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие, и която съдебно решение като правораздавателен акт е неясно от гл.т. на приложение на правните последици на решението и ефективна реализация .
С тълкуването на един неясен съдебен акт се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд , тълкуват се вече изразените мотиви , а не се тълкуват наново доказателствата или приложимия закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда , но не и до нови факти и правни норми.
В конкретния случай молителят поддържа довод за неясно формирана воля досежно предмета на спора и обема на вещното право, която следва да отстъпи при принудителното изпълнение на влязлото в сила осъдително решение по чл. 108 ЗС.
По своята правна природа определението по чл. 288 ГПК , като правораздавателен акт на Върховния касационен съд , се отличава от определенията по см. на чл. 252 ГПК. Макар да носи всички характеристики на правораздавателен акт на съда като волеизявление на оторизирания с държавна власт висш правораздавателен орган, постановяването му касае излагане на мотивирана преценка , ограничена в рамките на становището на съда за наличие на предпоставките на закона за постановяване на позитивен от гл.т. на касатора резултат и допускане разглеждането на касационната жалба в открито съдебно заседание, но не и досежно матераилно-правния спор.
Поради естеството на правораздавателната дейност на този задължителен предварителен етап на касационното производство, с определението по чл. 288 ГПК , не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, поради което и отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване. Законодателят задължава решаващия състав да изложи мотивирано съображенията си за конкретната селекция, но мотивите за допускане или недопускане не се влияят от правилността на съдебния акт.
Определението по чл. 288 ГПК , в хипотезите , когато не е допуснато касационно обжалване , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен правораздавателен акт, извън логическата верига на този процес. Определението по чл. 288 ГПК е ново от гл.т. на процесуалния правопорядък и има за цел да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не , с оглед наличието на точно установени от законодателя критерии, установени с чл. 280 ал.1 ГПК.
Няма съмнение, че може да бъде допуснато тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на определението по чл. 288 ГПК, но практическото значение, с оглед липсата на същинска тълкувателна дейност на съда в определението по чл. 288 ГПК, е по-ограничен обхват .
Ако районният съд бе запознат с наличната съдебна практика като Решение Nо 188 от 20.11.2009 год. по гр.д. Nо 1948/2008 г. на ВКС-II отд. в смисъл, че „тълкуването / на съдебния акт/ е приложимо към неясните решения, тъй като касае правните им последици, то трябва да изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данните по делото или пък на нови факти” , а диспозитивът на определението по чл. 288 ГПК ”не допуска касационно обжалване „ не предполага неяснота на волята на съда и възможност за постигане чрез тълкуването на правен резултат , различен от постановения“, то не би се стигнало до ненужно и незаконосъобразно препращане на делото по инстанциите.
Приемайки, че не ВКС е сезиран с искането по чл. 251 ГПК, а е сезиран съда , постановил съдебното решение , чието тълкуване се иска, настоящият състав намира , че делото следва да се върне на РС-Велико Търново, който съд да даде отговор на въпроса какъв е бил обема на търсената защита на вещното право на собственост и какъв е обема на дадената защита с решението на първата инстанция, доколкото се прецени, че изразената воля на решаващия съд е неясна или неточно изразена.
Водим от горното, състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА делото на РС-Велико Търново, като компетентен съд за произнасяне по молбата по чл. 251ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: