ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№951
София, 22.10.2009 голина
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 802 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. No 15718/12.05.2009 година, заявена М. Н. М. от с. Г., община Б. чрез адв. Й от АК-Варна срещу въззивно Pешение No 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д. No 1415/2007 година на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.1 ЗС, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. З ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с доводите, че въпросът за наличието на необезпокояваното и непрекъснато владение от страна на лицето, упражняващо фактическа власт на имота, като основен елемент на състава на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС, за квалификацията на установени правни действия на собственика / снабдяване с титул за собственост / като действия по смущаване на владението на упражняващият фактическа власт несобственик, както и въпроса за правното значение на придобитото по насилствен начин владение в рамките на спор за придобиване право на собственост на основание чл. 79 ал. 1 ЗС и служебното зачитане последиците на изтеклия срок, е разрешен в противоречие е практиката на ВКС- Решение No 1049/2007 г. по гр.д. No 5016/2007 г. на ВКС- V отд.. Решение No 17/ 27.01.1998 година по гр.д. No 444/ 1997 година ВКС-5 чл. Състав. Решение No 404/16.05.1995 година по гр.д. No 1904/94 BC-IV отд..
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н., с който се поддържат само доводи за неоснователност на релевираните основания за касационно обжалване.
С посоченото решение при повторно разглеждане на делото от въззивния съд е отменено Решение от 02.03.2005 година по гр.д. No 4058/2004 година Варненския районен съд по отхвърления положителен установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ и е постановено ново решение, с което по отношение на М. М. е прието за установено, че М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. са собственици на следния недвижим имот- УПИ ХШ-11 в кв. 10 по плана от 1987 година на с. Г., община Б., целия от 1260 кв.м.
Основните мотиви на съда за да бъде уважен искът за собственост касаят извода на съда , че ищците-въззивници са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследство, като наследници на К. Н. М. , който е упражнявал фактическата власт на имота с намерение за своене след 1983 година до смъртта си през 1992 година, от който момент до предявяване на иска -04.10.2004 година имотът е владян от неговите наследници -. И. М. и Н. Н. Прието е , че за времето от извършване на съдебна делба между наследодателя и неговата сестра-ответника М. М. през 1983 година до смъртта на К. М. , е период достатъчно дълъг, повече от 10 години , последният да придобие имотът на сестра си по давност, след като го е завладял, а след смъртта му неговите наследници, които са декларирали имота като свой през 1998 година. Обстоятелството, че въз основа на решението по извършване на делбата от 1983 година, ответника М се е снабдила с констативен нотариален акт през 2004 година, не е коментирано от съда в насока налице ли са правни действия, смущаващи владението.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след, преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имота от 1 205.80 лв.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за служебното зачитане на давността.
Цитираното Решение № 404/16.05.1995 година по гр.д. № 1904/94 ВС-ІV отд. Е израз на трайно установена и неотклонно прилагана практика на ВС и ВКС, че когато се твърди придобиване на недвижим имот на основание придобивна давност по см. на чл.79 ал.1 ЗС, то за да бъде зачетено придобиване правото на собственост на оригинерното основание към един отделен момент от лицето упражняващо фактическа власт- в случая според твърденията в исковата молба от наследодателя К към момента на смъртта му, то към този момент следва да има ясно изразена воля от страна на това лице , че въз основа на комплекса от осъществили се факти, правото е придобито. Разрешението, дадено с обжалваното решение досежно възможността да се зачете придобиване процесният имот по давност от страна на покойния наследодател без същият да се е позовавал на това придобивното основание, се явява в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което и поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и обжалването следва да се допусне.
Съгласно изискванията закона, касаторката М. М. дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС No 38/ 2008 г.1 във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на поземления имот/ по данни от първата инстанция/ тази допълнителна ДТ в размер на сумата 36 лв., вносима по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. No 15718/12.05.2009 година, заявена М. Н. М. от с. Г., община Б. чрез адв. Й от АК-Варна срещу въззивно Pешение No 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д. No 1415/2007 година на Варненския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………………………. , за която дата да се призоват страните по реда
на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора М. Н. М., чрез адв. Й да внесе сумата от 36 лв. / тридесет и шест лева /. дължима пропорционална държавна такса по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: