О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 06.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 495/2009 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал. 2 във вр. с чл.1 т.1 и т.2 ГПК.
Търговско дружество „Т”О. гр. В., с частни жалби вх. Nо 34098/13.10.2009 година и вх. Nо 34099/13.10.2009 година, е поискал да се отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 11.09.2009 година , постановено по възз. гр. д. Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд , както В ЧАСТТА за връщане на касационна жалба срещу Решение по гр.д.Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд , така и В ЧАСТТА , с която е оставена без уважение искане за допълнително решение по гр.д. Nо 294/ 2008 година на Варненския окръжен съд по отношение на разноските по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон както досежно реда за защита на правото за разноски по инстанционен ред, така и за възможността искането за тяхното присъждане да се направи с писмени бележки пред инстанцията , дължаща произнасяне по съществото а спора.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпило писмено становище на другата страна- Н. Д. Д..
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Частните жалби са подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
С Решение Nо 1154/ 04.08.2009 година, окръжният съд, по въззивната жалба на „Т„О. Варна е отменил решение на първата инстанция , с която търговското дружество е осъдено да предаде на Н. Д. Д., лично и като законен представител на малолетната И. Д. , владението върху реална част от имот от 78 кв.м., включени в ПИ 189 гр. В. с.о. „К”, на основание чл. 108 ЗС и е постановил ново решение , с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен .
В мотивите на съдебното решение , окръжният съд е приел, че в полза на търговското дружество не могат да се присъдят направените по делото разноски, тъй като такова искане е направено едва в писмена защита , след приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция.
Срещу така постановения съдебен акт , с касационна жалба вх. Nо 30242 / 09.09.2009 година , „Т„О. <Оод&@О. &/span>, обжалва въззивното решение , в частта , с която е отхвърлено искането на страната за присъждане на съдебните и деловодни разноски по делото.
С молба вх. Nо 30245/ 09.09.2009 година „Т” О. <Оод&@О. &/span> е поискало съдът да се произнесе допълнително за разноските по делото.
Обжалваното определение на въззивния съд , в ЧАСТТА, с която е върната касационната жалба като процесуално недопустима, е правилно , законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Подлежащ на проверка по реда на обжалването е само съдебен акт , който е поставен и обективиран. Единствено излагането на мотиви в решението на съда, но липсата на съответно произнасяне в диспозитива на съдебния акт, дори и в частта за разноските по делото, не може да бъде прието като обективиран съдебен акт , чиято отмяна или изменяване се иска по пътя на обжалването. Тази проверка може да се извърши , дори и само от г.т. на допустимост на обжалването – обжалваемост на съдебния акт, право на жалба, спазване на процесуално преклузивни срокове и т.н., само при произнесен и обективиран в диспозитива на съдебното решение, акт на съда.
Решението на съда , в частта за разноските има характер на определение- по арг. на чл. 192 ал.4 ГПК/ отм./ , респ. на чл. 248 ал.3 във вр. с чл. 1 ГПК , което може да бъде произнесено допълнително или изменено , при условията , визирани в закона. Именно посочения от законодателя съдебен акт- определение, предопределя реда за неговото обжалване –т.е. този за обжалване на определенията. Постановеното в тази насока определение на въззивния съд по чл. 286 ГПК , предмет на обжалване с частна жалба вх. Nо 34098/13.10.2009 година , за връщане на „касационната жалба „ , е правилно и не са налице основания за неговата отмяна . Наведените доводи от жалбоподателя , че се нарушават правата на страната за защита на правото да се претендират разноските по делото , са неоснователни, тъй като съдът само е приел, че избраният път на защита чрез касационното обжалване в частта по неприсъдените разноски , без да се обжалва решението по същество, е процесуално недопустим.
Обжалваното определение , в ЧАСТТА , с която е оставено без уважение искането за допълване на Решение Nо 1154/04.08.2009 година в частта за разноските , направени от „Т„О. гр. В., е неправилно и следва да бъде отменено.
Въззивното исково производство е проведено в съответствие с изискванията на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК , съобразно процесуалните правила на отменения ГПК от 1952 г.
С разпоредбата на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ е предвидена възможността в срок от ДВА МЕСЕЦА от влизане в сила на решението, по искане на страната или по почин на съда , постановеният съдебен акт да се допълни или измени от същия съд , в частта , за разноските . Т.е. дори и ако в рамките на процеса , а доколкото е дадена възможност за представяне на писмени бележки в рамките на съдебните прения, то тези представени в определения срок писмени бележки на страната или нейния процесуален представител са част от същите, не е направено искане за присъждане на разноски , това може да стане в определения от закона срок след това . Ето защо отказа на въззивния съд да присъди с допълнително определение от 11.09.2009 година направените разноски от „Т„О. гр. В., въпреки постановеният в полза на търговското дружество правен резултат по съществото на спора , само на основанието , че искането за присъждане на разноските е направено едва с писмените бележки на повереника адвокат след приключване на устните състезания пред въззивния съд , е неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид на данните по делото и приемайки , че искането за присъждане на разноски е направено своевременно, в сроковете по закон , настоящият състав намира , че същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 64 ал.2 ГПК / отм./ в размер на сумата 1397 лв. / разноски за първата инстанция 440 лв. / хонорар за един адвокат/ и 957 лв.-разноски за втората инстанция/ .
По изложените съображения и на основание чл.287 ал.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТЪРЖДАВА Определение Nо 3023/ 11.09.2009 година , постановено по гр.възз.д. Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд , в ЧАСТТА, с която е върната касационна жалба вх. Nо 30242 / 09.09.2009 година на „Т„О. гр. В., като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯВА Определение Nо 3023/ 11.09.2009 година , постановено по гр.възз.д. Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд , в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на „Т„О. гр. В. за допълване на Решение Nо 1154/04.08.2009 година в частта за разноските и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА Н. Д. Д. ЕГ Nо 7504305930 от гр. С., лично и като майка и законен представител на малолетната си дъщеря И. П. Д. ЕГ Nо 9611131016 от гр. С. да заплати на „Т”О. гр. В., представлявано от управителя К. Е. и по делото от адв. Б сумата 1397 лв. / хиляда триста деветдесет и седем лева/ разноски по делото.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :