О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 18.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 433/2009 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Д. Г. Д. от гр. Б.обжалва и иска да се отмени Определение Nо 216 от 26.05.2009 година , постановено по възз.ч. гр. д. Nо 283/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
С посоченото определение е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 1.04.2009 година по гр.д. Nо 114/2004 година на Поморийския районен съд , с което на основание чл. 406 ал.1 ГПК е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата 69.121 лв. срещу община П., въз основа на влезлите в сила Решение Nо 203 от 06.01.2005 година по гр.д. Nо 114/2005 година на Поморийския районен съд по извършване на делбата, Решение Nо 162 от 19.10.2005 година по гр.д. Nо 275/2005 година на Бургаския окръжен съд, с частично е изменено решението по извършване на делбата в частта за сумите за уравнение на дяловете и Решение Nо 492 от 22.11.2006 година по гр.д. Nо 215/2006 година на ВКС- I отд..
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с доводи , който не касаят основанията на чл. 280 ал.1 ГПК , а касаят възраженията , касаещи търденията на жалбоподателя , че Община П. е длъжник по претендираното вземане , въпреки , че не била страна в делбения процес и исканата сума не е предмет на произнасяне по посочените решения на съдилищата. Допълнително , с „заявление” от 02.07.2009 година се поддържа , че основният въпрос касае правното основание, на което се претендира издаването на изпълнителен лист, без да се твърди , че постановеното определение на БОС е в противоречие с практиката на съдилищата, уточнявайки , се по същество счита , че му се дължат претендираните суми , тъй като община П., въпреки , че не е страна по делбения процес е във владение на част от получените в дял недвижими имоти по силата на отчуждителна процедура, и счита че значимостта на проблема изисква произнасяне на ВКС с „тълкувателно решение”.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но същата е процесуално НЕДОПУСТИМА , тъй като не е налице обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 ГПК.
Определението на въззивния съд ,постановено по реда на чл. 274 ал.2 ГПК с което е оставена без уважения частната жалба срещу Разпореждане на районния съд постановено на основание чл. 407 ал.1 ГПК по отказ на съда да се издаде на молителя изпълнителен лист срещу посочения длъжник- юридическо лице, в случая община П., на основание влязло в сила решение, т.е. основания за издаване на изпълнителен лист по см. на чл. 404 ал.1 т.1 ГПК , с мотив , че в делбения процес/ втората фаза-по извършване на делбата/ Общината не е била страна и не е обвързана със силата на присъдено нещо, не е от категорията на обжалваемите съдебни актове по см. на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Чл. 407 ал.1 ГПК сочи, че разпореждането , с което се уважава или отхвърля молбата / отказва/ издаването на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба. Т.е. предвиденият контрол за законосъобразност по пътя на обжалването е само пред по-горната инстанция. С упражняване на това право на жалба пътят на защита на молителя поред по-горната инстанция е изчерпан. Аргумент за това може да бъде намерен и в разпоредбата на чл. 407 ал.3 ГПК , която сочи , че само изпълнителният лист , издаден при условията на чл. 406 ал.2 ГПК т.е. въз основа основанията , установени по чл. 404 т.2 и 3 ГПК, се обжалва е по общия ред.
С Определението на втората инстанция , с което е извършена проверката по законосъобразността на разпореждането на първата инстанция по чл. 407 ал.1 ГПК във вр. с чл. 404 ал.1 ГПК , се изчерпва пътя на защита на молителя. Това е определение не е преграждащо, нито неговото обжалване е изрично предвидено от законодателя, затова и подадената частна жалба на Д. Г. Д. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от касационния съд , в която насока са и разясненията на т.6 от ТР 1/2001 година на ОСГК ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Г. Д. от гр. Б. частна жалба вх. Nо 8042/08.06.2009 година срещу Определение Nо 216 от 26.05.2009 година , постановено по възз.ч. гр. д. Nо 283/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано по реда на чл. 274 ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната , че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на жалбоподателя да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :