O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 24.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1188 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4196/ 25.06.2010 год. на Д. Г. А. от[населено място] заявена чрез процесуални представител адв. А. Н. –АК Бургас срещу въззивно Решение Nо 69 от 02.06.2010 година, постановено по гр.д. Nо 569/2010 година на ОС-Бургас .
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил Решение Nо 1400 от 29.12.2009 година по гр.д. Nо 1673/2009 година на РС-Бургас, в частта , с която е допусната съдебна делба, при равни дялове между страните по делото-бивши съпрузи, на апартамент с прилежащо избено помещение и идеални части от сградата и правото а строеж в[населено място] и е постсновил ново решение , с което частите на съделителите са променени и делбата е допусната при права: 11218.72/ 18 678 ид. части за мижа и 7460.28/ 18678 ид. части за жената.
За да определи тези новите права в съсобствеността на процесния апартамент , съдът е приел, че получената от мъжа Г. Д. сума от 3 739лв. от оценката на отчуждения негов съсобствен с брат му недвижим имот, съставлява лични средства, вложени в придобиване на процесното жилище на стойност от 18 678 лв. и дават основания да се признае дял в резултат на трансформираното лично имущество.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност , свързани с изводите на съда за наличие на вложени лични средства- получени от стойността на отчуждения недвижим имот и приложението на чл. 23 ал.2 СК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК , с доводи, че съобразената с обжалваното решение съдебна практика по приложение на закона- за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание отчужден недвижим имот на единия съпруг за вложените парични средства, получени от отчуждението, залегнала в разясненията на ПП 5-73 , следва да бъде изоставена и съответно коригирана в обратен смисъл, когато нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи. Представени са множество решение , които сочат на съдебна практика , която се иска да бъде уеднаквена в насока на изложения смисъл.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Г. Д. , с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради липса на точно формулиран въпрос. Приложено е „изложение за недопускане на касационното обжалване „ с което се поддържа , че липата на точно формулиран въпрос не дава възможност да се допусне касационното обжалване, ако се приеме, че има поставен въпрос касаещ възможността да се признае трансформация в резултата на вложени лични средства при придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност, то следва да се вземе предвид , че по приложените съдебни решение не визират хипотеза, на придобит недвижим имот отстъпен като отчуждение на личен на единия от съпрузите недвижим имот.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за данъчната оценка на делбения недвижим имот от 63 108.90 лв. и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК за упражняване правото на касационна жалба, следва да се приеме , че касационната жалба е процесуално допустима.
Соченият материално правен въпрос , с оглед на който касаторът Д. А. обосновава допустимостта на касационното обжалване , при поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК, не може според настоящия състав на ВКС да обуслови извод за допустимост на касационното обжалване , поради липсата на основания см. по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК.
С разясненията на ПП ВС 5-72 за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и чл. 14 СК от 1968 г.-отм., касаещи въведената със СК от 1968 година с чл. 13 ал.1 СК от 1968 г.-отд. съпружеска имуществена общност по отношение недвижимите и движими вещи, придобити от съпрузите по време на брака и служещи за задоволяване нуждите на семейството , Пленумът на ВС е дал разяснения по два основни въпроса по приложението на института на съпружеската имуществена общност, които законодателно не са променени , а само доразвити и модулирани от гл.т. на предметен обхват на общността , съответно с разпоредбите съответно на чл. 19 ал.1 СК от 1985 г.-отм и с тази на чл. 21 ал.1 СК. Тези въпроси са : първо , че придобитите от съпрузите по време на брака вещни права/ собственост и ограничени вещни права/ , съставляват основата на т.н. съпружеска имуществена общност т.е. бездялова съсобственост на съпрузите по време на брака им и второ- тъй като се касае до придобиването на вещни права , според основанията за придобиване право на собственост по чл. 77 ЗС, моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлително действие на съответния придобивен способ.
Или ,решението на съда дали една недвижима или движима вещ/ респ. вещно право/ е придобито и се подчинява на режима на съпружеска имуществена общност или не , се обуславя от извода на съда за момента на възникване или транслиране на вещното право.
С Постановление 5-72, Пленумът на ВС , при липса на изрични правни разпоредби , уреждащи правната възможност да бъде призната пълна или частична трансформация на някой от съпрузите в резултат на вложени лични средства в придобиването на общата вещ – СИО, законодателно уредени едва с чл. 21 ал.1 и ал.2 СК от 1985 г.-отм. и съответно с чл. 23 ал.1 и ал.2 СК по действащия закон , по тълкувателен път са признати хипотези на изключения от обхвата на съпружеската имуществена общност поради трансформация на лични средства.
Между уредените изключения е хипотезата на придобит по време на брака на страните недвижим имот като обезщетение срещу отчужден личен имот на някой от съпрузите, като за частта , съответстваща на вложени лични средства , получени от оценка на отчуждения имот , като съотношение към общата стойност на имота, се признава личен дял на отчуждения собственик, а разликата от стойността , покрита от общи или заемни средства , съставлява съпружеската имуществена общност.
Съдебната практика неотклонно при разрешаването на спорове за признаване на личен дял в резултат на трансформирани средства в придобиването на общата вещ-съпружеска имуществена общност, е съблюдавала посочените разяснения, именно защото за да се определи една вещ дали принадлежи или не към съпружеската имуществена общност , посочените два проблема –придобиване по време на брака на страните и основанието за придобиване на вещното право, са меродавни.
Многообразието на съдебните актове е резултат от тълкуване на конкретните по делото посочени правно релевантни факта и най- вече на тълкуване правните последици на конкретното за всяко дело придобивното основание .
Посочената по делото съдебна практика не визира нито една хипотеза на придобит по време на брака на страните недвижим имот като обезщетение срещу отчужден личен имот на някой от съпрузите, поради което искането към такава хипотеза да се приложат правни изводи касаещи придобиване на имот по силата на правна сделка, по която като съдоговорители участват двамата съпрузи, е неприемливо .
Доколкото при издаване на констативен нотариален акт за признаване право на собственост на получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот са вписани като титуляри на правото на собственост двамата съпрузи,ти при спор за собственост не може да се изключи правото на страната –ищец да установи действителните права придобити по силата на посоченото правно основание .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4196/ 25.06.2010 год. заявена от Д. Г. А. от[населено място] чрез процесуални представител адв. А. Н. –АК Бургас срещу въззивно Решение Nо 69 от 02.06.2010 година, постановено по гр.д. Nо 569/2010 година на ОС-Бургас .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :