O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 27.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 112 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4312/29.12.2011 година на К. Р. Г. от [населено място] чрез адв.Ю.А. –АК Б. срещу Решение Nо 471 от 24.11.2011 година по гр.възз. д. Nо 758/2011 година на ОС- Благоевград, в частта , с която не е уважен ревандикационния му иск до заявената ? идеална част от апартамент в [населено място].
Поддържа се , че решението- в обжалваната част , е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния, касаещо незачитане на двете саморъчни завещания в негова полза ,нарушения на процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса- може ли да се приеме едно саморъчно завещание , че съдържа отлагателен срок поради формулата, че собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга” и саморъчно завещание , за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата, се поддържа с довод за произнасяне от въззивния съд в противоречие с РешениеNо 158 от 20.02.1992 год. по гр.д. Nо 1290/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 1301 от 20.12.1991 год. по гр.д. Nо 1078/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 379 от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 40/2009 год. по чл. 290 ГПК- неотносимо, тъй като е дадено задължително тълкуване по въпрос за действителността , когато предмет на завещанието са несамостоятелни обекти на правото на собственост , а не идеални части или изцяло разпореждане на самостоятелен обект на правото на собственост, както и за необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона в областта на тълкуване на завещателните рапореждания.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- М. П. С. и О. Г. Ч..
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 4267/23.12.2011 година , заявена от М. П. С. и О. Г. Ч. , чрез адв.С. К.- АК Б. се иска отмяна на Решение Nо 471 от 24.11.2011 год. по гр.възз.д.Nо 758/2011 год. на ОС- Благоевград, в частта , с която е уважен ревандикационния иск на К. Г. за 1/12 идеална част от апартамент в [населено място], притежавана на основание наследство от баща му Р. Г. С., не е уважено възражението , че процесният апартамент е придобит изцяло на основание придобивна давност, както и в частта , с която е потвърдено прекратителното определение по иска и по чл. 30 ал.1 ЗН.
Поддържа се , че решението- в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл.116 ЗЗД, чл. 79 ал.1 ЗС, чл. 30 ал.1 ЗН, чл. 193 ГПК, нарушения на процесуален закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК се поддържа , с довод , че по въпроса: за възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство и завещание от отношение на един и същ обект на едно и също лице , имащо двойното качество – на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата – напротив – Решение Nо 698 от 08. 06. 2011 година по гр.д. Nо 1281/2009 година на ВКС- I отд.
Алтернативно , като защитна теза по делото е релевирано от М. С. правоизключващо възражения за придобиване на целия апартамент по давност в резултата на необезпокоявано владение наследствената част на К. Г., като е поставен въпроса: представляват ли кавгите и споровете , моралния тормоз, гоненето от жилището,външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението,при доводи , че е разрешен в противоречие с Решение Nо 304/ 04.05.1995 г. по гр.д. Nо 75/95 год. ВС, Решение Nо 1049 / 2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.д,. Nо 5016/2007 год. на ВКС-V отд., Решение Nо 26 от 10.02.2009 год. по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд.- от чл. 81 ЗС.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, по обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на имота от 14 152 лв. ,поради което същите се явяват процесуално допустими.
По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на К. Р. Г., настоящият състав намира , че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
За да уважи иска за собственост само до размер на 1/12 идеална част, въззивният съд е приел, че макар и действително, саморъчното завещание на Р. С. в полза на К. Г. не може да се зачете , тъй с второто завещание е отменено частично първото и е посочено , че собствеността може да се придобие под отлагателно условие , приемайки , че приложимите правила са тези на чл. 39 вртв вр.с чл. 38 във вр. с чл. 17 ал.1 предл.-1 во ЗН и след като отлагателното условие не е настъпило то по делото ревандикационния иск не може да бъде уважен за завещаната част.
Изведеният материално правен въпрос по въпроса- може ли да се приеме едно саморъчно завещание , че съдържа отлагателен срок поради формулата, че собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга” и саморъчно завещание , за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата,е обуславящ изхода на спора , поради което настоящият състав намира , че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК съпоставимо с дадените разрешения на съдилищата по РешениеNо 158 от 20.02.1992 год. по гр.д. Nо 1290/91 год. на ВС-I отд., Решение Nо 1301 от 20.12.1991 год. по гр.д. Nо 1078/91 год. на ВС-I отд., и необходимостта от уеднаквяване на практиката по прилагане разпоредбите на закона за наследство в частната хипотеза по делото относно „условието” по второто завещание .
Приетата теза по Решение Nо 379 от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 40/2009 год. , постановено по чл. 290 ГПК е неотносима, тъй като е дадено задължително тълкуване по въпрос за действителността , когато предмет на завещанието са несамостоятелни обекти на правото на собственост , а не идеални части или изцяло разпореждане на самостоятелен обект на правото на собственост, както и за необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона в областта на тълкуване на завещателните разпореждания.
По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на М. С. и О. Ч., настоящият състав намира , че по изведеният въпрос: за възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство и завещание от отношение на един и същ обект на едно и също лице , имащо двойното качество – на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, решението на въззивния съд не противоречие на Решение Nо 698 от 08.06.2011 година по гр.д. Nо 1281/2009 година на ВКС- I отд. , постановено по чл. 290 ГПК, с което се приема , че общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон на цялото или на част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само , ако завещанието не е породило действие- това което всъщност в случая е приел въззивния съд. след като е съобразено решението, съставляващо задължителна практика , то не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК на касационното обжалване на решението на въззивния съд , в частта , с която е уважен ревандикационния иск за 1/12 идеална част от имота и не е уважено възражението за придобиване на имота по давност и в частта , с която е потвърдено прекратяване на производството по заявения иск на М. С. по чл. 30 ал.1 ЗН.
Изведеният въпрос: представляват ли кавгите и споровете , моралния тормоз, гоненето от жилището,външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението, като обуславящ изхода на спора и с оглед на представената незадължителна съдебна практика ,сочеща на обратни на приетото от въззивния съд , а именно Решение Nо 304/ 04.05.1995 г. по гр.д. Nо 75/95 год. ВС, Решение Nо 1049 / 2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.д,. Nо 5016/2007 год. на ВКС-V отд.,с което се приема , че „наличието на спорове и кавги установяват явното упражняване на владението и са относими към преценката дали е опрочено. след като съсобственика е наясно със завладяването на имота, защитата следва да води до прекъсване на владението или до отстраняване от фактическа власт на имота и Решение Nо 26 от 10.02.2009 година по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд.- , с което по приложението на чл. 81 ЗС се приема , че „владението се прекъсва само ако то бъде изгубено за повече от 6 месеца” т.е. съответно оспорването на други лица не прекъсва съществуващото владение, оспорващите действия имат последица, само ако е налице хипотеза на чл. 116 б.”б” ЗЗД или оспорващите сами са наложили фактическа власт за повече от 6 м.” налага извод за основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът/ а в случая всеки един от касаторите / дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело в размер на 73 лв. / седемдесет и три лева/, вносима по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4312 / 29.12.2011 година на К. Р. Г. от [населено място], заявена чрез адв.Ю.А. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо 471 от 24.11.2011 год. по гр.възз. д. Nо 758/2011 година на ОС- Благоевград, в частта , с която не е уважен ревандикационния му иск до заявената ? идеална част от апартамент в [населено място].
УКАЗВА на касатор К. Г. лично и чрез адв.Ю. А.- АК Б. да внесат дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 73 лв./ седемдесет и три лева /по сметка на ВКС, в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение делото подлежи на прекратяване.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4267/23.12.2011 година , заявена от М. П. С. и О. Г. Ч. , чрез адв.С. К.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 471 от 24.11.2011 год. по гр.възз.д Nо 758/2011 год. на ОС- Благоевград, в частта , с която е уважен ревандикационния иск за 1/12 идеална част от апартамент в [населено място],както и в частта , с която е прекратено производството по иска по чл. 30 ал.1 ЗН.
УКАЗВА на касаторите от М. П. С. и О. Г. Ч. , чрез адв.С. К.- АК Б. да внесат дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 73 лв. / седемдесет и три лева/ по сметка на ВКС, в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение делото подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………………………….,за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, като на касаторите се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ и указанието,че при невнасяне на сумата в седмичен срок от съобщението, делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: