О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
гр. София, 07.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 957 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.05.2011 год. по гр. д. № 24/2011 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след частична отмяна на предходното му решение с решението от 4.01.2011 год. по гр. д. № 132/2010 год. на ВКС, І г. о., е отменил първоинстанционното решение от 13.05.2009 год. по гр. д. № 1923/2008 год. на Добричкия районен съд в частта му по допускане на делбата на УПИ * в кв. 29 по плана на [населено място], [община], с площ 2 490 кв. м. и вместо това е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място] против Д. П. Г. от с. гр. иск за делбата му.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], чрез пълномощника му адв. Р. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на недвижимия имот бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е като материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика, този за наличие на хоризонтална етажна собственост при липсата на две или повече самостоятелни сгради в спорния имот, които да са собственост на различни собственици, за да обоснове направения от въззивния съд извод за недопустимост на делбата на парцела. Поддържа се противоречиво произнасяне по този въпрос с приетото в т. 1, б. „д” на ППВС № 2/82 год. т., както и с решенията по гр. д. № № 44/2006 год. на ВКС, 376/96 год. на ВС и 216/2008 год. на ВКС, представени към изложението. Приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със значението на поставения въпрос от гледна точка съобразяването с интересите на страните от делбата на имота, които не биха били увредени с допускането й.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на касатора и въз основа на данните по делото, приема следното:
Спорът по делото е за делба на урегулирания поземлен имот * в кв. 29 по плана на [населено място], от който ? ид. ч. касаторът е твърдял да е придобил на основание постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител, а ответникът по наследство от баща му е собственик на останалата ? ид. ч. Въззивният съд е отхвърлил иска за делбата му по съображения, че построеният в имота гараж е индивидуална собственост на ответника Д. Г. по завещание от неговия дядо, поради което и с оглед разясненията в т. 1, б. „д” ППВС № 2/82 год. делбата на имота е недопустима. Позовавайки се на горното постановление въззивният съд всъщност е приел недопустимостта на делбата на дворното място като обща част на създаденото положение, сходно с етажната собственост – наличие на отделни сгради, изключени от съсобствеността и принадлежащи на отделните съсобственици на парцела, който представлява обща част.
Делбата на построената в горния имот жилищна сграда и лятна кухня е допусната с влязлото в сила в тази му част решение при поддържаните от касатора дялове и не е предмет на висящото производство.
Следователно, въпросът за допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните сгради в УПИ при установените факти за наличие на жилищна сграда с лятна кухня и гараж, изключен от съсобствеността, е релевантен за изхода на спора. Произнасянето по него е в противоречие на разясненията в ППВС № 2/82 год., доколкото то /в т. т. 1, б. „г” и б „д”/ касае наличието на две или повече жилищни и други сгради /т.е самостоятелни такива/, изключени от съсобствеността на парцела, в който са построени, принадлежащи на отделните съсобственици на парцела, който поради създаденото положение е общ за тях, което обуславя неговата неделимост.
Доколкото в случая изводът на въззивния съд е обоснован от наличието на построен в спорния имот гараж, индивидуална собственост на ответника, е налице противоречиво произнасяне по релевантния материалноправен въпрос за допустимостта на делбата на дворното място.
Горното обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 322 от 30.05.2011 год. по гр. д. № 24/2011 год. на Добричкия окръжен съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. Р. Г. касационна жалба.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: