О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 317 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците Й. Г. Р. и М. В. Ч., двете от гр. Б., обжалват в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. С него при повторното разглеждане на делото, след обезсилване на предходното му решение, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете им за собственост против Р. Р. са били уважени и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил иска на Й. Р. за собственост на 1/6 ид. ч. и иска на М. Ч. за собственост на 1/18 ид. ч. от описаните три земеделски имота в землището на гр. Б., на основание наследство и възстановяването им по ЗСПЗЗ. Със същото въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в останалите му части.
Като основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторите сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, по подробно изложените съображения в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приподписано от пълномощника им адв. Ем. Я.. Представена е и цитираната съдебна практика.
Ответникът Р. Р., чрез пълномощника му адв. И. Н., в представения писмен отговор оспорва наличието на основанията за допустимост на касационното обжалване, с оглед произнасянето по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК от друг тричленен състав на ВКС по въпроса за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК относно обжалваемия интерес на касаторите в размер под 1 000 лв., като е отменено определението на състава от 6.01.2010 год. по гр. д. № 937/2009 год. Затова и в настоящето производство следва произнасяне по наличието на поддържаните основания за касационно обжалване на въззивното решение, при която проверка се установи следното:
За да отмени първоинстанционното решение в претендираните от касаторите, ищци идеални части от спорните имоти, съгласно уточненията на исковете им по указанията в отменителното решение на ВКС при първата касация, въззивният съд е приел, че спорът е съсредоточен до въпроса за действителността на договора за доброволна делба с дата 18.05.94 год. на възстановените на наследниците на общия на страните наследодател Н. Р. земеделски земи с решението от 21.04.94 год. на ПК-Б.. Към този момент ЗСПЗЗ в чл. 14, ал. 1 е бил в първоначалната си редакция и не е поставял изискването за наличие на скици към решението за възстановяване на собствеността, поради което и със сключения договор за доброволна делба е прекратена съсобствеността между наследниците на възстановените им имоти, между които и спорните, паднали се в дял на ответника. Последният се е снабдил и с констативен нотариален акт през 1994 год. за имотите в негов дял.
По възражението на ищците за нищожност на договора за доброволната делба от 18.05.94 год. въззивният съд е приел, че то е недопустимо, тъй като възражението е защитно средство на ответника, но не и на ищците, които е следвало да предявят иск, вкл. инцидентен установителен такъв, каквато хипотеза не е налице. Освен това, същите се позовават на чужди права, с оглед основанието на нищожността на договора поради липсата на подпис от един от съделителите – К. Ч., както и последицата от неучастието на всички съделители при делбата е нищожност на делбата, а не на договора, за което също не е предявен иск. И на последно място, съдът приел, че дори и делбата да е нищожна, тя представлява годно правно основание за начало на добросъвестно владение от страна на ответника, срокът за настъпване на правните последици на което е изтекъл преди предявяване на исковете.
Следователно, въпросът за твърдяната от касаторите нищожност на договора за доброволна делба от 1994 год. е релевантен за изхода на спора, с оглед приетото от въззивния съд, че същите не могат да се позоват на нея, тъй като такова право има друг съделител, който не е подписал договора. Поставен е процесуалноправния въпрос за правото на касаторите да се позоват на тази нищожност поради неучастието на всички съделители, като същите се позовават на разясненията в ТР № 1/2004 год. на ВКС, в което е прието, че на нищожността на сделките може да се позове всеки, както и че ако делбата е извършена без участието на някой съделител тя е нищожна. По въпроса за наличие на добросъвестно владение и при нищожност на делбата, обусловил извода на съда за това придобивно основание в полза на ответника, е налице противоречие с цитираното и представеното от касаторите ППВС № 6/74 год., в т. 10 от което е посочено, че владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В случая мотивите на въззивният съд не касаят формата на сключения договор за доброволна делба.
Произнасянето по горните въпроси, обусловили извода на въззивния съд, е в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, без съдът да се произнася и по останалите поддържани от касаторите в изложението им основания. По въпроса за пределите на повторното въззивно решение с оглед отменителното решение при първата касация, съдът ще се произнесе по реда на чл. 293 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 141 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от Й. Г. Р. и М. В. Ч., със съдебен адрес в гр. Б., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и представят вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: