O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
София, 20.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 635 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 43 775 / 30.12.2009 година от М. В. Е. , А. В. Е. и Р. В. Е., всичките от гр.С. чрез адв.П. С. – АК В. срещу Решение Nо 1546 от 01.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 291/2008 год. на Варненския окръжен съд .
С касационната жалба на М. В. Е. , А. В. Е. и Р. В. Е., всичките от гр.С. се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържат се доводи за нарушение на процесуалните правила касателно изводите за съществуващ брака на В. Е. и К. А. К. към момента на смъртта на първия , за кръга на наследниците по закон , за валидността на извършеното без разрешение по чл. 66 във вр. с чл. 72 от ЗЛ/ отм./ разпореждане с право на собственост от името на малолетните лица и действието на вписването по силата на т.н. „валидизационен закон”-ЗУПКНИЧД от 1947 г. , относно изводите на съда, че е доказан факта на упражняване на фактическа власт / в рамките на релевираното възражение за придобивна давност / с представен договор за отдаване под наем/ 1962 г./ и квитанциите за заплащани данъци/ 65, 67, 1971 и 1987 година.Поддържат се доводи за допуснати нарушение на материалния закон –по приложението на чл. 15 ЗСГ/ отм,/ относно недвижим имот , за който се прилага ЗРПВПННИ, за служебното прилагане института на придобивната давност.
С изложението по делото допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с доводи ,че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по материално-правните въпроси за : придобиване недвижим имот по давност при ограниченията на ЗСГ и ЗРПВПННИ и за служебното зачитане на давностния срок за време, което не се сочи от страната , в смисъл обратен на Решение Nо 404/1995 година на ВС по гр.д. Nо 1994/1994 г. IV отд.; ТР Nо 3/1994 година по гр.д. Nо 2/94 г.на ВС, Решение 239/96 година по гр.д. Nо 91/1996 година на ВКС-I отд..
Поддържа се довод за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на официален свидетелстващ и диспозитивен документ, в случая удостоверение за граждански брак от 18.05.1994 година и съответно заверен от община В. и Препис на акт за женитба Nо 436 от 2.11.1930 година , относно вписана Резолюция Nо 30 от 05.12.1944 година в графа „забележки”, който изисква произнасяне от ВКС предвид на оскъдната практика / р.1298/56 г. по гр. Nо 4439/56 г. на ВС/ и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона по приложение чл. 143 ГПК / отм./ и за развитие на правото.
Поддържа се , че и процесуалният въпрос за възможността да се иска изменение на иска по реда на чл. 116 ал. 1 ГПК / отм./ пред въззивния съд , като искът се счита предявен от името на ищците по главния иск и за още по 1/9 идеална част , по наследство от майка им, е произнесен в противоречие с т. 6 и т.9 на ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Образувано и по касационна жалба вх. Nо 5254/15.02.2010 година , заявена от Б. Б. Б. от гр.С. / в качеството му на главно встъпило по делото лице по реда на чл. 181 ГПК / отм./ , чрез адв.Г. А.- САК срещу въззивно Решение Nо 1546 от 01.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 291/2008 год. на Варненския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, нарушение по приложението на материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираните конкретни доводи са за допуснати процесуални нарушения , касаят и преценка на доказателствата по делото – договора за наем и квитанции за платени данъци като годно доказателство за установяване факта на осъществявана за периода от време фактическа власт на имота, договора от 1946 година като безспорно доказателство за предаване фактическото на владението. Поддържаният довод за нарушение на материалния закон касае приложение на чл. 1 от ЗУПКНИЧД , на института на придобивната давност от гл.т на служебно и прилагане.
С изложението на касатора Б. Б. , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод, че основният въпрос, обосновал изхода на спора – за зачитане последиците на изтекла в полза на ответниците придобивна давност при липсата на безспорно установените правно релевантни факти- за явно, необезпокоявано упражняване на фактическа власт при действието на ЗСГ/ отм./ и ЗРПВПННИ за исковия период ,с обжалваното въззивно решение е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана с Решение Nо 1143/02.12.2008 г. по гр.д. Nо 4507/2008 г. ВКС- V отд., Решение Nо 1086/12.11.2008 г. по гр.д. Nо 4556/2007 г. на ВКС-II отд, Решение Nо 1048/03.11.2008 год. по гр.д. Nо 4255/2007 г. на ВКС, Решение Nо 144/23.02.2009 година по гр.д. Nо 847/2008 година на I. отд. , както и Решение Nо 1046/03.11.2008 година по гр.д. Nо 3398/2007 година на ВКС-I отд. , Решение 164/18.02.2009 година по гр.д. Nо 131/2008 г. на ВКС- I отд.
Поддържа се довод за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , касаещо произнасянето на въззивния съд по въпроса за зачитане вещно -правни последици до размер на ? идеална част за процесния недвижим имот въз основа наличието на частен договор от 1946 година и записка за вписване на основание чл. 1 от ЗУПКНИЧД от 1947 г., доколкото не са установени по делото предпоставките на закона / упражняване на фактическа власт/, а нито договора , нито записката имат обвързваща формална доказателствена сила, за необходимостта от установяването на тези факти и в тежест на коя от страните е доказването им.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- М. П. Д., Б. К. Д. , П. К. Д. с който обстойно се излагат аргументи и се поддържа, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото досежно размера на обжалваемия интерес – 11 748 лв. данъчна оценка , същите се явяват процесуално допустими.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е 1./ обезсилил решението на първата инстанция, в частта с която е признато за установено, на основание чл. 156 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 154 ГПК / отм./, че по заявеното от ответниците оспорване истинността на представения от ищците „удостоверение за сключен граждански брак, съставен на 18.05.1994 година , досежно частта на гърба на документа , е истински в оспорената част; и 2./ оставил е в сила решението на първата инстанция в останалата му част по отхвърлените положителни установителни искове за собственост на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ както на ищците по делото, така и на двете главно встъпили по реда на чл. 181 ГПК / отм./ лица, присъждайки в полза на ответниците по делото разноски в размер на 1057 лв.
По касационната жалба на М. В. Е. , А. В. Е. и Р. В. Е..
След преценка на релевираните основания и доводите на касаторите и ответниците по касация , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е допустимо на основанията чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .
Поставеният въпрос за : придобиване недвижим имот по давност при ограниченията на ЗСГ и ЗРПВПННИ и за служебното зачитане на давностния срок за време, което не се сочи от страната , е разрешен с обжалваното решение в смисъл обратен на Решение Nо 404/1995 година на ВС по гр.д. Nо 1994/1994 г. IV отд.; и Решение 239/96 година по гр.д. Nо 91/1996 година на ВКС-I отд. и обосновава предпоставките на закона.
Цитираното ТР Nо 3/1994 година по гр.д. Nо 2/94 г.на ВС разрешава проблеми по приложение на друг правен институт- чл. 32 З. /отм./ и в този смисъл се явява неотносимо .
Поставеният въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на официален свидетелстващ и диспозитивен документ, в случая удостоверение за граждански брак от 18.05.1994 година и съответно заверен от община В. и Препис на акт за женитба Nо 436 от 2.11.1930 година , относно вписана Резолюция Nо 30 от 05.12.1944 година в графа „забележки”, обуславя допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид на оскъдната практика / р.1298/56 г. по гр. Nо 4439/56 г. на ВС/ и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона по приложение чл. 143 ГПК / отм./ касаещо документи, издадени по реда на отменения ЗЛ от 1907 година , което произнасяне би допринесло и развитие на правото.
Не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като неудовлетвореното искане по чл. 116 ГПК / отм./ не е от обусловил крайния изход на спора.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело от съда в размер на 234 лв. / двеста тридесет и четири лева./, вносими от касаторите М. Е. ,А. Е. и Р. Е. по сметка на ВКС.
По касационна жалба вх. Nо 5254/15.02.2010 година на Б. Б..
След преценка на релевираните основания и доводите на касаторите и ответниците по касация , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е допустимо на основанията чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обуславя от констатацията , че по поставения въпрос за зачитане последиците на изтекла в полза на ответниците придобивна давност при липсата на безспорно установените правно релевантни факти- за явно, необезпокоявано упражняване на фактическа власт при действието на ЗСГ/ отм./ и ЗРПВПННИ за исковия период , с обжалваното въззивно решение, съдът е произнесъл в противоречие с Решение 164/18.02.2009 година по гр.д. Nо 131/2008 г. на ВКС- I отд. , Решение Nо 1086/12.11.2008 г. по гр.д. Nо 4556/2007 г. на ВКС-II отд, Решение Nо 1046/03.11.2008 година по гр.д. Nо 3398/2007 година на ВКС-I отд./
Посочените Решение Nо 1143/02.12.2008 г. по гр.д. Nо 4507/2008 г. ВКС- V отд.,, касаещо общи изводи за фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС, но не и изводи за начина на доказване , както и Решение Nо 144/23.02.2009 година по гр.д. Nо 847/2008 година на I. отд. , се явявяат неотносми.
Наведените противоречия на въззивния съдебен акт с практиката на съдилищата относно начина на обсъждане на доказателствата и тяхната преценка, касаят допуснати нарушения на процесуални правила, които не могат да бъдат ценени и при селекцията за допустимост на касационното обжалване, след като съставляват порок на обжалваното решение от гл.т. на незаконосъобразност на съдебния акт и основание за отмяна , която преценка може да бъде извършена едва след като е обоснована допустимостта на обжалването пред касационната инстанция .
Допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , касаещо произнасянето на въззивния съд по въпроса за зачитане вещно -правни последици до размер на ? идеална част за процесния недвижим имот въз основа наличието на частен договор от 1946 година и записка за вписване на основание чл. 1 от ЗУПКНИЧД от 1947 г., доколкото не е установен факта упражняване на фактическа власт към момента на вписването, за необходимостта от установяването на този факт и в тежест на коя от страните е доказването им, се обуславя от необходимостта за произнасяне по въпроса с оглед еднаквото и точно прилагане на закон от 1947 година , при липса на съдебна практика в тази насока.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело от съда в размер на 234 лв. / двеста тридесет и четири лева./, вносима от касатора Б. Б. по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 43 775 / 30.12.2009 година от М. В. Е. , А. В. Е. и Р. В. Е., всичките от гр.С. чрез адв.П. С. – АК В. срещу Решение Nо 1546 от 01.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 291/2008 год. на Варненския окръжен съд .
УКАЗВА на касаторите М. В. Е. , А. В. Е. и Р. В. Е., всичките от гр.С. чрез адв.П. С. – АК В. , че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 234лв. / двеста тридесет и четири лева / по сметка на ВКС.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 5254 / 15.02.2010 година , заявена от Б. Б. Б. от гр.С. / в качеството му на главно встъпило по делото лице по реда на чл. 181 ГПК / отм./ , чрез адв.Г. А.- САК срещу Решение Nо 1546 от 01.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 291/2008 год. на Варненския окръжен съд .
УКАЗВА на касатора Б. Б. Б. от гр.С., чрез адв.Г. А.- САК че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 234лв. / двеста тридесет и четири лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите лично и чрез процесуалните им представители , се съобщи и задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :